Магическо кралство за продан. Продадено

Бързо свършиха с вечерята и започнаха да се приготвят за спане. Нямаха никакви завивки; всичко бе останало подир бягството им при троловете. Куестър пожела да използва магия и този път Бен се съгласи. Коболдите изглеждаха калени, но всички други можеха да хванат пневмония до сутринта, ако нямаха нещо, с което да се предпазят от студа. Освен това, Куестър бе показал в Мелкор, че владее магията по-добре.

Тази вечер обаче не се получи така. Магията просветна и задимя и се появиха няколко десетки носни кърпи, целите на цветчета. Куестър изрази някакво негодувание срещу времето и опита отново. Този път се появиха конопени чували. Вече и Абърнати започна да негодува и духовете се нагорещиха по-бързо от телата. При третия опит магьосникът извика една палатка с много ярки цветове, обзаведена с възглавнички и тоалетки и Бен реши да се задоволят с това.

Настаниха се вътре и един по един започнаха да заспиват. Абърнати остана на пост дори и задрямал, подал муцуна извън платнището на палатката, защото не бе напълно убеден, че троловете са се отказали от тях.

Единствено Бен остана буден. Той лежеше в мрака, заслушан в шума на дъжда, който биеше по палатката. Бе обхванат от несигурност, която досега успешно бе пренебрегвал. Имаше чувството, че времето безвъзвратно му се изплъзва. Разбираше, че ще му се изплъзне завинаги, по-скоро, отколкото бе очаквал. Тогава Марк можеше да го завладее или пък да му се случи някаква друга беда, която да не успее да предотврати. В такъв случай щеше да бъде принуден да използва медальона, за да се спаси, въпреки че се бе заклел да не го прави. Какво би му оставало? Какво би могъл да направи, ако животът му наистина бъде застрашен — не от дребни лордове, които искаха да му, разбият челюстите, нито от тролове, които да го затворят в кошара, а от някое чудовище, което би могло да му извади душата преди дори да мигне с око? Точно такива чудовища го очакваха и той знаеше това. Очакваше го Нощната сянка.