Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Където казах на скалните тролове, че отиваме, Абърнати; където трябваше да отидем отдавна.
Писарят го изгледа.
— А къде е това, ваше величество? Бен се усмихна тържествуващо.
— Към Дълбокия свлек, Абърнати, при Нощната сянка.
ДЪЛБОКИЯ СВЛЕК
Всички счетоха, че Бен Холидей е полудял, всеки в различна степен, разбира се, но общото им мнение бе неопровержимо. Коболдите показаха това, като изсъскаха заплашително и мрачно разтегнаха муцуни в усмивка. Същото се четеше и в очите на Уилоу, която разтърси неодобрително дългите си до кръста коси. Куестър и Абърнати останаха слисани и двамата започнаха да приказват едновременно.
— Вие сте си загубили ума, ваше величество! — избухна кралският писар.
— Не можете да се оставите в ръцете на вещицата! — предупреди магьосникът.
Бен ги остави да роптаят известно време, после ги накара да седнат и търпеливо им обясни намерението си. Не е загубил разума си, увери ги той. Напротив, знаел съвсем точно какво прави. Вярно бе, че поема известен риск, решавайки да отиде в Дълбокия свлек и да се изправи пред Нощната сянка, но в този момент всичко за него крие риск, а нищо не би му дало по-големи възможности.
Накара ги само да помислят. Ключът към всяка врата, която му бе затворена, бе придобиването на власт над магията. Магията бе дала живот на тази земя и на всички, които живееха в нея от самото начало. Сега загубата на магия заплашваше да унищожи този живот. Медальонът беше нещо магическо, което позволяваше той да премине от своя свят в техния, а при нужда и обратно. Паладин беше също магическо същество и само с магия можеше да бъде повикан отново. Сребърният дворец бе магическа сграда и само магия можеше да я съхрани. Повечето от съществата по тези земи бяха магически и разбираха, уважаваха и се страхуваха само от магията. Лордовете на Зеленоречието искаха Бен да ги освободи от дракона, а за това бе нужна магия. Речния господар искаше населението на страната да работи съвместно с него за излекуването на земята, а това сигурно също изискваше известна магия. Марк и неговите демони притежаваха черна магия, която заплашваше да унищожи всички. И наистина много могъща бяла магия бе нужна, за да не се случи всичко това.
Той замълча. Тогава кой можеше да притежава магията, от която се нуждае, за да сложи ред във всичко това? Кой притежаваше магия, каквато другите не притежаваха?
Разбира се, имаше риск. Риск винаги съществуваше. Но дълги години никой не бе ходил при Нощната сянка; никой дори не се бе опитал да отиде. Никой крал на Ландовър не бе потърсил съюз с нея след смъртта на стария крал. Отпреди това, намеси се твърдо Абърнати. Старият крал също не искал да има нищо общо с нея. Още едно основание да я посетят сега, настоя Бен. Можеха да поговорят с нея. Биха могли дори да я убедят. Ако нищо друго не успееше, биха могли да я измамят.
Той сви рамене. Е, добре, да оставим измамата настрана. Въпреки това, тя си оставаше най-големият им залог. Тя притежаваше най-могъщата магия на тази земя — поне Куестър му бе казал така по време на уроците си. Другите насочиха обвинителни погледи към магьосника. Тази магия можеше да обърне нещата в негова полза, той нямаше нужда от много, дори да реши само един от проблемите, пред които се бе изправил, пак е достатъчно. Дори ако откаже да използва собствената си магия, тя би могла да се съгласи да го срещне с вълшебниците. Той би могъл да разчита на тяхната помощ.
Забеляза как Уилоу леко трепна когато спомена вълшебниците и загуби малко от своята увереност. Ала се отърси от това чувство и продължи да изрежда своите аргументи. Всичко бе премислил и това решение на проблема бе безупречно. Той се нуждаеше от съюзник, който да му помогне да обедини останалото население на Ландовър. Не би могъл да намери по-силен съюзник от Нощната сянка.
Нито по-опасен, изтъкна Куестър безапелационно.
Но Бен не можеше да бъде разубеден. Въпросът бе решен и трябваше да тръгват на път. И те поеха към Дълбокия свлек. Всеки, който не желае да тръгне с него, можеше да остане — Бен каза, че ще го разбере.
Никой не се отказа, но в погледите на повечето се четеше притеснение.
Вече беше обяд и те вървяха на юг през хълмовете до вечерта. Времето си оставаше неприятно, облаците продължиха да се трупат и надвисваше дъждовна буря. Със спускането на нощта мъглата стана по-гъста и започна да ръми. Дружината се настани за нощувка под една надвиснала скала, под висок склон, покрит с гора от изсъхнал ясен. Влагата и мракът ги обгърнаха веднага и шестимата се сгушиха един до друг под навеса, пийнаха изворна вода и хапнаха малко от сините дъбове и някакви странни корени, събрани от предвидливия Парснип. Застудя и на Бен изведнъж му се прииска глътка от любимия му „Гленливет“.