Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Брат ми се споразумя с мен и за още нещо, ваше величество, и аз си признавам със срам, че не успях да му откажа. Неговите магически книги, в които се пазят тайните на магията, придобити от магьосниците от създаването на тази страна насам, са скрити някъде в кралството и само той знае къде. Той не може да ги вземе със себе си и ги е обещал на мен. Всеки път, когато се провали поредният крал, той ме посвещава по малко в тези магически знания. Аз с нищо не улеснявам плановете му, ваше величество, но не мога да устоя на изкушението на магията. Тези откъслечни знания ми помагат в моето обучение. Зная, че той никога няма да ми даде книгите и че ме използва като заложник. Но съм убеден, че рано или късно ще изпусне някоя и друга дума или тайна, тъй че аз ще успея да намеря книгите и да го унищожа.
Прилепското лице се разкриви и бръчките му се врязаха дълбоко.
— Оставих се да ме използват, ваше величество, защото не виждах друг изход, но винаги съм имал добри намерения. Желая тази страна да се възстанови и бих направил всичко за това. Обичам я повече от живота си!
Бен мълчаливо го наблюдаваше, изпълнен с най-противоречиви чувства. Уилоу държеше ръката му и настоятелно я стискаше, сякаш искаше да му подскаже, че според нея Куестър говори истината. Абърнати още беше нащрек. Коболдите стояха безмълвни до него и той нищо не можеше да прочете по техните тъмни лица.
Отново погледна магьосника и грубо му заговори:
— Куестър, ти нееднократно си подчертавал, че мога да използвам медальона и безпрепятствено да се върна в моя свят.
— Трябваше да изпитам вашата всеотдайност, ваше величество! — прошепна убедено Куестър. — Трябваше да ви се даде възможност за избор.
— А ако бях предпочел да използвам медальона?
Настъпи безкрайно мълчание.
— Ще ми се да вярвам, ваше величество…, че бих успял да ви спра.
Внезапно очите му наляха със сълзи. Бен забеляза смесицата от срам и уязвеност, която се отразяваше в тях.
— И на мен ми се ще да го вярвам, Куестър — ласкаво каза той.
Той се замисли за момент, после постави ръка на рамото на магьосника.
— По какъв начин осъществяваш връзката си с Мийкс, Куестър? Как разговаряш с него?
На Куестър му трябваше известно време да се овладее, после бръкна всред гънките на дрехата си и измъкна нещо оттам. Бен удивено го погледна. Беше кристалът, който Куестър носеше, когато Бен за първи път стъпи на ландовърска земя. Напълно го беше забравил. Беше го виждал няколко пъти оттогава, без да му обърне внимание.
— Кристалът е негов, ваше величество — обясни Куестър. — Даде ми го, когато напусна Ландовър. Аз го затоплям в ръце и лицето му се появява в него. Тогава мога да разговарям с Мийкс.
Бен се загледа безмълвно в кристала, в бездънните му слоеве и в дъгата от цветове, която проблясваше в него. Кристалът бе окачен на сребърна верижка, прокарана през малка дупчица в края му.
Той погледна Куестър.
— Има ли Мийкс някаква друга възможност за връзка с Ландовър?
Магьосникът поклати глава.
— Мисля, че не.
Бен опита тежестта на кристала.
— Имаш ли ми достатъчно доверие, Куестър, за да ми дадеш този кристал? — попита той почти шепнешком.
— Вземете го, ваше величество — веднага отвърна магьосникът.
Бен кимна и леко се усмихна, после подаде кристала обратно на Куестър.
— Би ли повикал Мийкс, ако обичаш? Настъпи момент на колебание, после Куестър взе кристала в ръце и го притисна в длани. Уилоу, Абърнати и коболдите приближиха, сърцето на Бен се разтуптя. Не беше очаквал, че ще се срещне с Мийкс толкова скоро, но сега нямаше търпение това да стане.
Куестър внимателно отвори длани и вдигна кристала за верижката. Мийкс надникна от центъра на кристала и в погледа му се четеше изненада.
Бен се наведе така, че очите му да са на нивото на Мийкс.
— Добър ден, господин Мийкс — поздрави той. — Как вървят работите в Ню Йорк?
Покритото с белези лице на стареца беше потъмняло от гняв, погледът му бе зъл. Бен никога не бе виждал подобна омраза.
— Май нямаш много желание за разговори? — усмихна се Бен според придворния етикет. — Не те обвинявам. Работите ти май не вървят много, добре, нали?
Мийкс се опита да каже нещо, но само успя да вдигне ръката в черната ръкавица.
— Не, не си прави труда да отговаряш — прекъсна го Бен. — Въобще не ме интересува какво ще ми кажеш. Искам само да знаеш едно — той взе кристала от Куестър и го вдигна пред очите си, усмивката му изчезна. — Искам само да знаеш, че колелото на каруцата ти се клати!