Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Никаква — Бен забеляза как погледът й се обърна навътре към себе си. — Аз не търся закрила, искам да намеря общ език с вещицата, не ми се ще тя да си мисли, че кралят на Ландовър има нужда от закрила, а тъкмо това ще си помисли, ако сляза при нея заедно с всички вас. Уилоу не всява никакъв страх, тя самата е вълшебно същество като магьосницата, те имат общи корени и двамата с Уилоу може би ще успеем да привлечем Нощната сянка за нашата кауза.
— Вие не познавате вещицата, ваше величество! — яростно настояваше Куестър.
— Изобщо не я познавате! — съгласи се Абърнати.
Тогава Уилоу излезе напред и нежно го хвана за ръка.
— Може би те са прави, Бен. Нощната сянка едва, ли ще предложи помощта си само заради мен. Нея не я интересуват съществата от езерната страна, също както не я интересуват и придворните от Сребърния дворец. Нея никой не я интересува, тя е много опасна, Бен.
Той забеляза, че Уилоу не поиска да остане. Тя бе вече свалила обувките и пътното си наметало и застана до него босонога, с къси панталонки и една туника без ръкави.
— Зная това — отвърна й той. — Ето защо искам Куестър, Абърнати и коболдите да останат тук — за да ни се притекат на помощ, ако е необходимо. Ако всички влезем заедно, рискуваме да попаднем в ръцете й едновременно. Но ако най-силните измежду нас останат, имаме шансове за спасение — той ги изгледа. — Разбирате ли ме?
Вдигна се всеобща глъчка.
— С цялото си уважение трябва да призная, че тази идея е както опасна, така и глупава, ваше величество — заяви Абърнати.
— Бих предпочел да бъда там, за да ви давам съвети — изтъкна Куестър.
Бен търпеливо кимна.
— Уважавам вашите чувства, ала вече съм решил. Какъвто и да е рискът, не искам никой да го поема заедно с мене, щом това не се налага. Когато мога да направя нещо сам, без да излагам на опасност никой друг, то аз ще го направя. За съжаление обаче не мога.
— Никой не иска това от вас, ваше величество — тихо отвърна Куестър.
Бен срещна погледа му.
— Зная, не бих могъл да имам по-добри приятели — той замълча. — Но да спрем дотук, Куестър. Вие направихте всичко, което можахте за мен. Времето тече и шансовете намаляват. Трябва да направя нещо, ако искам да бъда крал на Ландовър. Поел съм тази отговорност — към вас, към страната и към себе си.
Куестър нищо не каза. Бен погледна всички останали. Никой нищо не каза. Той кимна и хвана Уилоу за ръка. Опита се да прогони хладните тръпки, които внезапно го полазиха.
— Водете — заповяда той на Филип и Сот. И те заедно тръгнаха към бездната.
НОЩНАТА СЯНКА
Имаха чувството, че стъпват във вир от потъмняла зловонна вода. Мъглата се възправи насреща им и започна да лепне по краката им. Пълзеше нагоре по бедрата и се виеше чак до кръста. Обгърна ги до раменете и накрая до шията. Само след миг целите се потопиха в нея. Бен едва не се задушаваше под пристъпа й.
Той стискаше здраво ръката на Уилоу.
Мъглата бе като непроницаема завеса, която ги обгръщаше така, сякаш иска да ги задуши. Впиваше неумолимо влажни пръсти в кожата им и докосването й им причиняваше смъдене, което не можеха да прогонят. Дъх на загнило дърво и пръст се носеше във въздуха и проникваше в мъглата, сякаш токсична течност се разливаше по кожата им, носеше се неприятна топлина, сякаш огромен звяр бе вързан в мрака и се потеше от ужас, докато кръвта му бавно изтичаше.
Самият Бен усети този ужас и се опита да го прогони. Гърбът и подмишниците на туниката му бяха овлажнели и дишането му стана неравномерно. Никога не бе изпитвал такъв страх, беше по-лошо, отколкото когато Марк го нападна в прохода на времето, по-лошо дори от срещата му с дракона. Това беше страх от нещо, което можеше само да се долови, без да се види. Той пристъпваше механично надолу по покрития с храсталаци склон, без да усеща движенията си. Виждаше набитите силуети на гномите на няколко крачки пред него. Те упорито си проправяха път напред. Виждаше и Уилоу до себе си. Зеленикавият й силует приличаше на призрак, копринените й коси се спускаха от главата, ръцете и прасците й и се ветрееха зад нея, разлюляни сред мъглата. Зърваше и някои храсти и скали наоколо, както и дървета и склонове далеч напред. Виждаше всичко това, но бе сляп за него. Онова, което не виждаше, а само усещаше, бе в центъра на вниманието му. Внезапно бе започнал да съзира най-добре скритото.
Потърси със свободната си ръка медальона, пъхнат под туниката му и се успокои, като го напипа през тъканта.
Минутите се нижеха бавно и четиримата спътници опипваха пътя си в мъглата, като се взираха напрегнато без нищо да виждат. След това стигнала наравно, мъглата изтъня и гъсталаците преминаха в гора с ниски храсти. Бяха стигнали едно плато на няколко десетки метра над дъното на пропастта. Бен примигна, отново можеше да вижда. Пред тях се простираха дървета със стволове, отрупани нагъсто, с преплетени клони и лиани, а над тях остро се издигаха върхове, които се забиваха в хоризонта, обгърнат във виещи се мъгли. Ръбът на бездната вече не се виждаше, беше изчезнало всичко отвъд нея.