Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Той отскочи назад и опръска лицето си с вода, като едва не изруга.
— Ваше светло величество — отправи се поздрав към него.
— Ваше могъщо величество — отекна още един глас.
Филип и Сот. Бен се овладя, положи известно усилие да преодолее първия импулс да им стисне гърлата и търпеливо зачака, докато те излязат от укритието си. Гони гномите бяха жалка картинка, с окъсани дрехи и сплъстена от дъжда козина. Изглеждаха още по-мръсни от обикновено, ако това изобщо бе възможно.
Пристъпиха напред, взирайки се в околния здрач.
— Трудно успяхме да се измъкнем от скалните тролове, ваше величество — обясни Филип.
— Преследваха ни до тъмно, а после не можахме да разберем накъде сте тръгнали — добави Сот.
— Уплашихме се, че може отново да са ви заловили — каза Филип.
— Притеснихме се, че може да не сте успели да избягате — каза Сот.
— Но намерихме следите ви и тръгнахме по тях — продължи Филип.
— Ние имаме слабо зрение, но прекрасно обоняние — добави Сот.
Бен поклати глава безпомощно.
— Защо изобщо сте си правили труда? — попита той и коленичи, за да ги погледне в очите. — Защо просто не сте си отишли заедно с останалите ваши хора?
— О не, ваше величество! — възкликна Филип.
— Никога, ваше величество! — заяви Сот.
— Ние обещахме да ви служим, ако ни помогнете да освободим нашите близки — каза Филип.
— Дали сме ви дума — каза Сот.
— Вие удържахте на думата си, ваше величество — каза Филип.
— И ние възнамеряваме да удържим на нашата — допълни Сот.
Бен ги гледаше и не можеше да повярва. Най-малко от тези двамата бе очаквал вярност, а и най-малко от това се нуждаеше. Филип и Сот можеха по-скоро да му създадат проблеми, отколкото да му бъдат от полза.
Беше готов да им го каже, но видя решителния израз на лицата им и в едва виждащите им очи. Спомни си, че гони гномите бяха първите, които дойдоха да засвидетелстват вярност пред трона на Ландовър — тогава, когато никой не желаеше да го стори. Изглеждаше несправедливо да отхвърли тяхното предложение за помощ, когато никой друг нямаше желание да служи.
Той бавно се изправи и видя как те го проследиха с поглед.
— Ние отиваме в Дълбокия свлек — предупреди ги той. — Възнамерявам да се срещна с Нощната сянка.
Филип и Сот се спогледаха хладнокръвно и кимнаха.
— Тогава ние ще ви бъдем от полза, ваше величество.
— Наистина ще ви бъдем от полза — съгласи се Сот.
— Много пъти сме ходили в Дълбокия свлек — каза Филип.
— Познаваме пропастите добре — каза Сот.
— Наистина ли? — Бен не се и опита да скрие своето изумление.
— Да, ваше величество — отвърнаха заедно Филип и Сот.
— Вещицата не обръща много внимание на създания като нас — каза Филип.
— Вещицата дори не ни вижда — каза Сот.
— Ще ви преведем без проблеми, ваше величество — предложи Филип.
— После ще ви изведем навън — добави Сот. Бен протегна ръка и сърдечно стисна изцапаните им лапи.
— Съгласен съм — усмихна се той. Гномите целите грейнаха. Той се обърна отново към тях. — Само един въпрос. Защо сте чакали досега, за да се покажете? Откога стоите тук сред храстите?
— Цяла нощ, ваше величество — призна Филип.
— Страхувахме се от кучето — прошепна Сот. Бен ги заведе при стана и съобщи на останалите, че гномите ще ги придружават до Дълбокия свлек. Абърнати изпадна в ужас и показа това по най-недвусмислен начин. Едно беше да приемат магьосника в групата на основание, че може да се окаже полезен — макар и да се съмняваше доколко — но гномите очевидно не можеха да бъдат полезни с нищо. Той изръмжа и гномите отстъпиха смутени. Коболдите им изсъскаха насреща, та дори и Уилоу изглеждаше усъмнена. Ала Бен държеше на решението си. Гони гномите идваха с тях.
Малко след изгрев слънце поеха отново на път. Закусиха набързо с клони и листа от сини дъбове и Куестър направи така, че палатката да изчезне сред взрив от светлина и кълба дим, което изплаши гномите до смърт. И ето че всички потеглиха. Вървяха югозападно по един криволичещ път, който ги изведе от хълмистата местност и отново ги поведе сред гори и езера, на границата със Зеленоречието. Колоната се водеше от Буниън и останалите го следваха. Ту започваше, ту спираше да вали и те често навлизаха сред мъгла, като студена димна завеса. Долината бе потънала в облаци и мъгли, които образуваха странна синкава мараня, стелеща се над върховете на дърветата и тъмните далечни склонове на планините. Сред дъжда цъфтяха цветя и на Бен това му се стори доста странно. Цветята бяха в пастелни нюанси и крехките им цветове траеха само минути, след което изсъхваха. Куестър ги нарече дъждовни цветя, с което не прояви кой знае каква оригиналност. Те се появяваха при дъжд и после загиваха. Той каза, че в добрите стари времена тези цветя имали повече от дванайсет часа живот, ала сега, както и всичко останало в долината, били засегнати от болестта. Вследствие от западането на магията животът им бил повече от мимолетен.