Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен скръсти ръце пред гърди, сякаш да се защити от нападките.
— И предполагам, че ще остане разочарован като разбере как се развиват нещата, така ли?
Куестър отново се прокашля, местейки се от крак на крак с чувство на неудобство.
— Работата е там, ваше величество, че той знае прекрасно как се развиват нещата и е крайно разочарован.
— Честно казано, Куестър, и пет пари не… — Бен внезапно спря. Той упорито се загледа в другия. — Какво каза? Нима твърдиш, че знае как се развиват нещата — точно как се развиват нещата?
Той се изправи на крака и се обърна към магьосника.
— Но как е възможно това, Куестър? Та нали магията му вече не може да достигне до този свят. Ти каза, че той не е могъл да вземе нищо със себе си, когато е напуснал Ландовър, освен медальона. Трябвало е да се откаже от всичко останало, а щом е така, как разбира какво става тук.
Куестър беше зловещо спокоен. Лицето му бе застинало като смъртна маска.
— Аз му казвам какво става, ваше величество — тихо каза той.
Настъпи безкрайно мълчание. Бен не можеше да повярва на ушите си.
— Ти ли му казваш? — повтори той поразен.
— Принуден съм, ваше величество — Куестър сведе очи. — Такова беше нашето споразумение, когато той напусна Ландовър заедно със сина на стария крал. Можех да стана придворен магьосник в негово отсъствие, но трябваше да се съглася да му докладвам как се справят претендентите за крале на Ландовър, дошли от вашия свят. Трябваше да го информирам за техните провали и за успехите им, ако има такива. Той възнамеряваше да използва тази информация при избирането на кандидати за бъдещи продажби на трона. Откриваше слабостите им чрез получената информация.
Останалите също се изправиха на крака. Куестър не обърна внимание на това.
— Не искам повече да има тайни между нас — продължи бързо той. — Боя се, че тайните ни станаха твърде много, затова ще ви кажа и последното, което скрих от вас. Веднъж вие ме попитахте колко крале е имало след смъртта на стария крал. Аз ви отговорих, че са трийсет, само че не ви казах, че последните осем бяха изпратени от компанията „Роузънс“ и то за по-малко от две години. Петима от тях не издържаха и десетдневния пробен срок, който се допускаше в условията на договора. Давате ли си сметка какво значи това, ваше величество? Това значи, че пет пъти поне компанията е трябвало да върне на купувача получената сума — пет пъти моят природен брат е загубвал покупката. Един милион долара всеки път, ваше величество. Това значи лоша репутация, лош бизнес. Струва ми се, че нито фирмата, нито брат ми биха понесли това. Оттук стигам до извода, че загубите не са били разкрити, че повечето, ако не и всички продажби, са ставали скрито от фирмата. И доколкото мога да съдя, недоволството на купувачите е било прикрито по възможно най-бързия начин.
Той съзнателно замълча.
— Какво говориш, Куестър — пророни Бен.
— Това, че ако сега използвате медальона, за да се върнете във вашия свят, ваше величество, парите ви ще са изчезнали, а срокът на живота ви — значително намален.
Абърнати беше направо бесен. Бе разтворил муцуна, зад която се оголваха гъстите му зъби.
— Знаех си аз, че не може да ти се вярва, Куестър Тюс! — заплашително изръмжа той.
Бен веднага вдигна ръката си.
— Не, почакай малко. Той можеше и да не ми каже това. Каза ми го по собствена воля. Защо, Куестър?
Магьосникът някак трогателно се усмихна.
— За да разберете колко много ви вярвам, ваше величество, Бен Холидей. Всички други ви уверяваха убедително и красноречиво в своето доверие, но вие не желаехте да ги послушате. Надявам се, че това признание ще постигне онова, което те явно не успяха и ще ви накара да повярвате на себе си. Струва ми се, че вие сте кралят, когото Ландовър очаква и смятам, че и моят природен брат се страхува от това. Той немалко се разтревожи, когато вие не се отказахте в ситуация, в която мнозина преди вас биха се отказали. Обезпокоен е, че вие може да намерите начин да задържите трона. Той се страхува от вас, ваше величество.
Уилоу стисна ръката на Бен.
— Послушай го, Бен, аз имам доверие в него. Куестър въздъхна угрижено.
— Аз имах сериозни основания да правя онова, което брат ми искаше от мене. В противен случай нямаше да получа службата на придворен магьосник, а знаех, че по друг начин няма да мога да помогна на тази страна. Вярвах, че помощта, която ще й окажа като придворен магьосник, ще оправдае вредата, която може да й нанесат моите доклади. Едва напоследък започнах да подозирам каква е съдбата на онези, които купуваха кралството, но не успяваха да се задържат. Само че е твърде късно да им помогна… Гласът му пресекна.