Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
После той взе кристала и го запрати в едни скали на отсрещната височинка, така че го разби целия на парчета. После стъпка парчетата с крак.
— Сбогом, господин Мийкс — тихо каза той. Обърна се. Спътниците му го наблюдаваха, застанали на куп там, където ги беше оставил. Бавно се върна при тях, погледите им продължаваха да бъдат насочени към него.
— Мисля, че си уредихме сметките с господин Мийкс — каза той.
— Ваше величество, позволете ми да кажа нещо — помоли Куестър. Беше развълнуван, но се овладя — ваше величество, вие не можете да се откажете — той погледна объркано към другите. — Може и да съм загубил доверието на всички ви поради постъпката си, може би ще бъде най-добре да не продължавам с вас, готов съм да приема това, но вие трябва да продължите. Абърнати, Буниън, Парснип и Уилоу също ще останат с вас. Те вярват във вас и с основание. Вие имате мъдростта, милосърдието, силата и куража, които те изтъкнаха, но имате и още нещо, ваше величество, Бен Холидей. Вие имате нещо, което никой крал на Ландовър не е проявявал от много години — нещо, което всеки крал би трябвало да има. Вие притежавате решителност. Не се отказвате, когато всеки друг на ваше място би се отказал. Един крал трябва да притежава преди всичко това качество.
Той замълча и поизправи прегърбения силует.
— Не ви излъгах, когато ви казах, че брат ми е забелязал тази решителност у вас и се страхува от нея — той поклати глава заплашително. — Не се отказвайте сега, ваше величество, бъдете краля, който искахте да бъдете.
Той свърши и зачака отговора на Бен. Бен погледна към другите — към Уилоу, в чийто пламенен поглед се четеше повече от доверие; към Абърнати, саркастичен и надменен; към Парснип и Буниън с техните маймунски лица, зад които прозираше скрито познание. Всяко от тези лица беше като актьорска маска в някакъв сложно заплетен спектакъл и цялата драма още не бе приключила. Кои са всички те — питаше се Бен, и кой съм самият аз.
Изведнъж почувства, че го дели цял един живот от всичко, което бе преживял, преди да дойде в този странен свят. Нямаше ги небостъргачите, съдилищата, юридическата система на Съединените щати, градовете, правителствата, условностите, законите, нямаше нищо от онова, което бе на времето. Той бе обграден от един небивал свят — от дракони, магьосници, вълшебници от всякакъв вид, замъци, рицари, русалки и магьосници — магически и вълшебни същества. Започваше живота си отначало и всички правила бяха нови за него. Бе скочил в бездната и продължаваше да пада.
Усмихна се най-неочаквано.
— Нямам и намерение да напускам, Куестър. — Усмивката му стана още по-широка. Как бих могъл да напусна при такива красноречиви доказателства за вярност? Как бих могъл да напусна такива верни приятели? — той бавно заклати глава не само пред своята лудост, но и пред тяхната. — Не, животът продължава, ние — също.
Уилоу се усмихваше, коболдите просъскаха в знак на одобрение. На лицето на Куестър се изписа облекчение, дори и Абърнати кимна в знак на съгласие.
— Имам обаче едно условие — той престана да се усмихва, пристъпи напред и дружески постави ръка на рамото на Куестър. — Тръгнахме заедно и ще вървим заедно. Да оставим миналото, Куестър, ние имаме нужда от теб.
Куестър го гледаше, без да може да повярва.
— Ваше величество, готов съм да направя всичко за вас, но… не мога… — той погледна смутено към останалите.
— Да гласуваме — предложи Бен. — Да остане ли Куестър с нас? Буниън? Парснип? — коболдите кимнаха. — Уилоу? — силфидата също кимна.
Той помълча малко и погледна Абърнати.
— Абърнати?
Абърнати мълчаливо го изгледа и не направи никакъв жест. Бен почака. Писарят изглеждаше така, сякаш е издялан от камък.
— Абърнати? — тихо повтори той. Кучето сви рамене.
— Смятам, че той разбира от хора по-малко, отколкото дори от магия, но намеренията му не са били лоши, нека дойде.
Бен се усмихна.
— Точно така, Абърнати — изкоментира той. — Ето че отново сме заедно — погледна Куестър. — А ти идваш ли с нас?
Целият зачервен, с усмивка, която потрепваше в ъгълчетата на устните му, магьосникът кимна с готовност.
— Да, ваше величество.
Бен ги изгледа един след друг и за миг си помисли, че всички са побъркани, после обърна поглед към небето. Слънцето приличаше на огнено кълбо отвъд мъглите и облаците, намираше се точно над главите им, наближаваше обяд.
— Тогава най-добре да тръгваме — каза Бен.
Абърнати скръцна със зъби.
— Ъммм… Закъде да тръгваме, ваше величество? — попита колебливо той.
Бен приближи до него и сложи ръце на косматите рамене на кучето. Той погледна съучастнически към останалите.