Магическо кралство за продан. Продадено

— Разчитам най-вече вие да сдържите обещанията си. Всеки трябва да помогне на другия, както се бяхте заклели. Сега вие сте съюзници.

Те важно кимнаха и промърмориха нещо в знак на съгласие. Но пелена на съмнение остана спусната над очите им. Никой още не беше напълно уверен, че Бен Холидей е човекът, който може да държи неприятелите им надалеч. Никой не беше убеден, че той е кралят, от когото се нуждаят. Победата му над Марк беше впечатляваща, но това беше само единична победа. Щяха да почакат и да видят.

Бен приемаше това. Поне му бяха засвидетелствали своята вярност. Щеше да намери начин да спечели доверието им.

За миг мислите му се върнаха към битката, която бяха водили Паладин и Марк. На никого не беше казал за онова, което бе узнал за връзката между рицаря и себе си. Не беше сигурен дали трябва изобщо да го споменава. Питаше се дали ще може отново да извика Паладин, ако възникне нужда от рицаря. Надяваше се, че ще може. Но целият се смразяваше, когато си спомнеше преображението, което бе станало с него под тази метална броня — чувствата и емоциите, които бе споделил със своя закрилник, спомените за битки и смърт. Отърси глава. Само наистина неотменна принуда би могла да го накара отново да повика Паладин…

Един от лордовете пак вдигна тост за негово здраве. Той го прие и пи. Дано съм жив и здрав, помисли си Бен.

Замисли се за друго. Трябваше веднага да положи усилие за възстановяването на Престолнината. Много щети бяха нанесени по време на битката с Марк. Земята бе съсипана, белите кадифени възглавнички за коленичене и подпиране на ръцете бяха изпокъсани и колоните за знамената и високите стълбове бяха разклатени. Престолнината трябваше да бъде възстановена. За всички тя беше основен символ, но най-вече — за него.