Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Малката дружинка направи кратка почивка преди обяд, като се разположи до поток, целия обрасъл с тръстики, лилии и кипариси. Водите на потока бяха зеленикавокафяви и нищо наоколо не изглеждаше съвсем здраво. Буниън отиде да потърси питейна вода. Отново бе започнало да вали и всички останали се скупчиха по двама-трима под клоните на дърветата. Бен почака, после улови погледа на Уилоу и я отведе настрани, където можеха да бъдат сами.
— Уилоу — нежно се обърна към нея той. Знаеше, че разговорът ще бъде труден. — Размислих за твоето идване с нас — в Дълбокия свлек и където и да е другаде. Струва ми се, че не е редно да продължаваш, а трябва да се върнеш у дома си в Елдъру.
Тя неотстъпчиво го изгледа.
— Не искам да се връщам у дома, Бен, искам да остана с теб.
— Зная, но мисля, че това е опасно.
— По-опасно е за мене да бъда без теб. Ти може би пак ще имаш нужда от помощта ми. Ще остана.
— Аз ще ти дам писмо до баща ти, в което ще му обясня, че си дошла по мое настояване, за да нямаш проблеми с него — продължи той. — Ще дойда по-късно и сам ще му обясня.
— Аз не искам да си вървя, Бен — повтори тя. Зеленикавият оттенък на лицето й бе потъмнял под сенките на кипариса и на Бен му се струваше, че тя е почти част от дървото.
— Благодаря ти, че си готова да се изложиш на риск заедно с мен — каза той, — но това не е необходимо. Не мога да го допусна, Уилоу.
Тя леко наклони лице и изведнъж блясък се появи в зелените й очи.
— Ти не можеш да ми налагаш нищо, Бен, сама ще решавам — тя замълча и му се стори, че вижда какво става в него. — Защо не кажете какъв е истинският проблем, ваше величество, кралю на Ландовър.
Той учудено я изгледа, после кимна в знак на съгласие.
— Добре. Не зная как да го кажа. Ако можех да бъда честен към себе си и да те задържа, щях да го направя, ала не мога. Аз не те обичам, Уилоу. Може би вълшебните същества се влюбват от пръв поглед, но с мене не е така. Не вярвам в поличби и знамения, не вярвам, че ние двамата ще се влюбим един в друг. Мисля, че можем да бъдем приятели, но не мога да те оставя да, рискуваш живота си за мене по тази причина!
Той млъкна, усещайки как тя нежно хваща ръцете му.
— Още ли не разбираш, Бен? — прошепна тя. — Аз ти принадлежа, защото това е промисъл. Истината е вплетена в тъкънта на земната магия и макар че не я виждаш, тя въпреки това ще се осъществи. Аз те обичам, защото обичам като вълшебните същества — от пръв поглед и по предначертание. Не очаквам такова нещо от теб, но ти ще ме обикнеш, Бен, това ще стане.
— Може би — призна той и поривисто стисна ръцете й, въпреки волята си. Толкова я желаеше, че почти бе готов да признае, че може би е права. — Ала сега не те обичам. Ти си най-красивото създание, което някога съм виждал, желая те толкова силно, че с мъка преодолявам това — той тръсна глава. — Но аз не вярвам, Уилоу, в бъдещето, което на тебе ти се струва толкова ясно. Ти не ми принадлежиш! Ти принадлежиш само на себе си!
— Ако не принадлежа на теб, то аз на никого не принадлежа! — пламенно настояваше тя, като сведе лице близо до неговото. — Страхуваш ли се от мене Бен? Забелязвам в очите ти страх, който не разбирам.
Той си пое дълбоко дъх.
— Имаше друга жена, Уилоу — която истински ми принадлежеше и аз на нея. Казваше се Ани. Тя бе моя съпруга и аз много я обичах. Не беше така красива като теб, но бе хубава и бе… забележителна. Умря преди две години при катастрофа и аз… аз не можах да я забравя, нито да престана да я обичам и да обикна друга.
Гласът му пресекна. Не знаеше, че и след толкова много време ще му бъде така трудно да говори за Ани.
— Не ми казвай защо се страхуваш, Бен — настояваше Уилоу. Гласът й бе нежен, но неотстъпчив.
— Не зная защо се страхувам! — поклати той объркан глава. — Не зная. Може би защото когато Ани умря, загубих нещо от самия себе си — нещо толкова скъпо, че не вярвам да си го върна отново. Понякога ми се струва, че не мога да чувствам повече, само се преструвам…
В очите й неочаквано се появиха сълзи и той се изненада.