В 7,01 и 7,14 на имейла бяха отговорили съответно Ян Бублански и Соня Мудиг. Има причини, твърдяха те, да се доверят на експертните познания на Еделман и да се вслушат в съвета му. Малко след това, в 7,57, Торкел Линден бе потвърдил, че ще излезе пред входа на „Свеавеген“ заедно с момчето и ще изчака Чарлс Еделман. Лисбет Саландер се замисли за миг. После отиде в кухнята и грабна няколко стари бисквити от килера, загледана в Слусен и Ридарфйерден навън. Значи, срещата е променена, помисли си тя.
Вместо да рисува в дома, момчето щеше да бъде откарано вкъщи при майка си. Това щяло да окаже положително влияние, пишеше Еделман, присъствието на майката оказва положително влияние. В това изречение имаше нещо, което не допадаше на Лисбет. Нещо старовремско. А и От литературните източници знаем… звучеше съвсем мухлясало. Вярно е, че доста учени не умеят да пишат свястно, а и тя не знаеше нищо относно начина, по който се изразяваше Чарлс Еделман, но нима един от водещите невролози на световно ниво би се почувствал длъжен да се позовава на общоприетото в литературата? Не би ли трябвало да бъде по-самоуверен?
Лисбет се върна на компютъра си и прехвърли няколко от авторските текстове на Еделман в интернет; в тях определено се долавяше лека, смехотворна нотка на суетност, която се прокрадваше дори в най-прозаичните откъси. Не откри обаче склонност към цитиране на източници, нито нещо психологически наивно. Напротив, старецът бе твърде точен. После Лисбет се върна към имейла, провери SMTP19 сървъра и се стъписа. Сървърът се казваше Бирдино и ѝ беше неизвестен, а не би трябвало да е така. Тогава му изпрати поредица от команди, за да разбере що за машина беше, и в следващия момент получи отговора черно на бяло. Сървърът поддържаше open mail relay20. Ето защо изпращачът можеше да праща съобщения от какъвто адрес си пожелае.
С други думи, имейлът от Еделман бе фалшив, а самите копия до Бублански и Мудиг бяха просто димна завеса, установи тя. Тези съобщения бяха блокирани и въобще не бяха поемали по трасето, така че дори не беше необходимо да проверява, вече си знаеше: отговорите на полицаите и одобрението на промените в плана също бяха блъф, а това никак не бе маловажно, разбра го на секундата. То не просто означаваше, че някой се преструва на Еделман. Очевидно имаше и изтичане на информация, и преди всичко някой искаше да изкара момчето на „Свеавеген“.
Някой го искаше беззащитно на улицата, за да… какво? Да го отвлече или очисти? Лисбет погледна часовника, вече беше девет без пет. Само след двайсет минути Торкел Линден и Аугуст Балдер щяха да излязат и да зачакат някого, който не беше Чарлс Еделман, а далеч не бе и приятелски настроен. Какво да прави?
Да се обади в полицията? Лисбет не си падаше особено по обаждания в полицията. Особено ако съществуваше риск от изтичане на информация. Посети страницата на „Один“ и изнамери телефонния номер на Торкел Линден, ала стигна само до централата. Линден бил на събрание. Тогава изрови номера на мобилния му и набра него, отговори ѝ телефонен секретар, а тя изруга на висок глас и му написа и есемес, по никакъв начин да не излиза с момчето на улицата, за нищо на света. Подписа се като Осата. Не ѝ хрумна нищо по-добро.
вернуться
19
Simple Mail Transfer Protocol — широко използван стандарт за имейл транспортен протокол. — Б.пр.
вернуться
20
Open mail relay (англ.) — вид SMTP сървър, конфигуриран по такъв начин, че разрешава на всеки в интернет да изпраща имейли през него, а не само съобщения, произхождащи от или отправени към познати потребители. — Б.пр.
