Онова, което не ме убива

Целта явно била спасяването на вестника от финансов крах и възстановяването на неговото собствено „смачкано реноме“. Микаел знаеше, че статията се подготвя. Снощи беше провел дълъг разговор с автора ѝ, Харалд Валин. Не можеше обаче да си представи, че резултатът ще е толкова унищожителен. Прибягвайки до идиотски намеци и безпочвени обвинения, Харалд Валин бе скалъпил нещо, което изглеждаше едва ли не основано на факти и звучеше правдоподобно. Момчето очевидно си имаше добри източници както в групировката „Сернер“, така и в полицията. Заглавието „Прокурорска критика срещу Блумквист“ всъщност не беше чак толкова страшно, а и вътре в статията Микаел би намерил предостатъчно поле за самозащита. Ако беше само материалът сам по себе си, щетите нямаше да са чак толкова големи. Ала онзи сред неговите врагове, който бе пуснал мухата, знаеше как функционира медийната логика. Ако един толкова сериозен източник на информация като ТТ публикува статия от този тип, тогава за всички останали става задължително не просто да налапат кукичката, а да настъпят още по-яко. Ако ТТ съска, то вечерната преса врещи и вдига врява. Това бе стар основен принцип в журналистиката, ето защо, когато се събуди, Микаел видя онлайн заглавия като „Блумквист саботира разследване на убийство“ и „Блумквист иска да спаси своя вестник. Пуска убиеца да избяга“. Е, да, вестниците бяха така добри да оградят заглавията с кавички. И все пак цялостното впечатление бе като от новооткрита истина, представена заедно със сутрешното кафе, а един хроникьор на име Густав Лунд, който заявяваше, че му писнало от това лицемерие, пишеше в началните редове: „Микаел Блумквист, който винаги се е стремил да се представя за по-изтънчен от нас, останалите, е разобличен като най-големия циник сред всички ни“.

— Да се надяваме, че няма да тръгнат да призовават към юридически принудителни мерки — отбеляза дизайнерът и съсобственик Кристер Малм, който стоеше плътно до Микаел и нервно дъвчеше дъвка.

— Да се надяваме, че няма да повикат военноморските сили — отвърна Микаел.

— Какво?

— Мъча се да се шегувам. Това са просто глупости.

— Много ясно. Но не ми харесва настроението — каза Кристер.

— Никому не харесва, но най-доброто, което можем да сторим, е да стиснем зъби и да продължим с работата си както обикновено.

— Телефонът ти вибрира.

— Постоянно вибрира.

— Не би ли било разумно да отговориш, та да не измислят нещо още по-лошо?

— Да, сигурно — отвърна Микаел и вдигна не особено дружелюбно.

На телефона беше момиче. Гласът му се стори познат, но тъй като очакваше нещо коренно различно, в първия момент не успя да го определи.