Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Да, но Кира нали не…
— Точно това има предвид. Трябва да очистим момчето.
Ян бе облян от вълна на възмущение и объркване и отново съзря пред себе си онзи празен, стъклен поглед откъм двойното легло, който така го бе развълнувал.
— Да ме вземат мътните — каза не много убедено.
— Знам, че си имаш проблем с децата. И аз не съм очарован. Боя се обаче, че няма къде да ходим. Освен това трябва да бъдеш благодарен. Със същия успех Кира можеше да пожертва теб.
— Вярно.
— Тогава хайде! Самолетните билети са в джоба ми. Вземаме първия полет за „Арланда“ утре в 6,30, а после ще продължим към нещо на име Кабинет за деца и младежи „Один“ на „Свеавеген“.
— Значи, момчето е в някакъв дом?
— Да, затова се изисква известно планиране. Само да си доям, после веднага се залавям за работа.
Мъжът, който наричаше себе си Ян Холстер, затвори очи и се опита да измисли какво да каже на Олга.
Лисбет Саландер стана в пет на следващата сутрин и хакна суперкомпютъра NSF MRI на Технологичния институт в Ню Джърси. Нуждаеше се от целия математически капацитет, до който можеше да се добере. После отвори собствената си програма за факторизиране с елиптични криви.
След това се зае да разнищи файла, който бе свалила от АНС. Както и да се мъчеше обаче, не се получаваше, а всъщност и тя самата не го очакваше. Беше усъвършенствано RSA криптиране. RSA — наименувано на откривателите си Ривест, Шамир и Адълман — има два ключа, един публичен и един таен, и се основава на Ойлеровата функция с фи и малката теорема на Ферма, но преди всичко на елементарния факт, че е лесно да се мултиплицират две по-големи прости числа — изчислителната машина веднага ти дава отговора. При все това е практически невъзможно да тръгнеш по обратния път и изхождайки от произведението, да разбереш кои прости числа са били използвани. Засега компютрите не са особено добри във факторизирането на прости числа и това беше нещо, но което и Лисбет, и световните разузнавателни организации се бяха ядосвали многократно в миналото.
По правило алгоритъмът за разлагане на прости множители GNFS се смята за най-ефективен за целта, при все това от някоя и друга година насам Лисбет си мислеше, че би било по-добре да използва ЕСМ, метода за факторизиране с елиптични криви. Ето защо в хода на безкрайни нощи бе разработила собствена компютърна програма за факторизиране. Сега обаче, в сутрешните часове, ѝ стана ясно, че трябва да я усъвършенства допълнително, за да има поне някакъв шанс за успех, и след три часа работа направи пауза, отиде в кухнята и се нагълта с портокалов сок от опаковка на „Тетра Пак“, изяде и два пирога, затоплени в микровълновата.
После се върна на бюрото си и проникна в компютъра на Микаел Блумквист, за да провери дали не е намерил нещо ново. Беше ѝ задал два нови въпроса.
Кой от асистентите на Франс Балдер го е предал? пишеше ѝ и това, разбира се, беше логично питане.
При все това тя не отговори. Не че ѝ пукаше за Арвид Вранге, ала бе стигнала по-надалеч, знаеше кой е наркоманът с хлътналите очи, с когото се беше свързал Вранге. Пичът се бе нарекъл Боги, а Троицата от Републиката на хакерите си бе припомнил, че преди няколко години лице с точно такъв прякор бе фигурирало из редица хакерски сайтове. Разбира се, не беше задължително това да означава нещо.
Боги не беше някакъв уникален или особено оригинален псевдоним. Лисбет обаче проследи и изчете писанията му и доби усещането, че може и да се окажеше точно този, още повече че долуподписаният в непредпазлив пасаж споменаваше, че е компютърен инженер от Московския университет.
Лисбет не можа да изкопчи година на дипломиране, нито каквито и да било години. Намери обаче нещо по-добро, два нърдски детайла, като например как Боги бил лаком за изящни часовници и луд по старите френски филми от 70-те за Арсен Люпен, крадеца джентълмен, макар тези филми да не били точно от любимите на неговото поколение.
След това Лисбет зададе въпроси във всички възможни сайтове за стари и нови студенти в Московския университет: дали някой познаваше мършав бивш наркоман с хлътнали очи, който бил улично дете и майстор крадец, а и обожавал филмите за Арсен Люпен. Не мина много време и ето че се хванаха на въдицата ѝ.
„Звучи ми като Юрий Богданов“, написа едно момиче, което се представяше за Галина.
Според Галина Юрий бил легенда в университета не само защото хаквал компютрите на преподавателите и ги държал всичките в ръцете си. Ами и защото постоянно се хващал на бас, като питал: ще заложиш ли 100 рубли, че не мога да вляза с взлом в ей онази къща?