Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Мнозина, които не го познавали, намирали, че така ще спечелят лесни пари. Юрий обаче се намъквал навсякъде. Отварял ключалката на всяка врата, а ако случайно все пак не успеел, се катерел по стени и фасади. Бил известен с дързостта и злобата си. Говорело се, че веднъж наритал куче до смърт, понеже му пречело да работи, и буквално непрекъснато крадял от хората, често от чиста проклетия. Може би страдал от клептомания, предполагаше Галина. Освен това обаче го смятали за гениален хакер и аналитичен талант, а след дипломирането целият свят бил на негово разположение. Той обаче отказвал да се хване на работа. Искал да върви по свой път, така казвал, а на Лисбет, разбира се, не ѝ отне много време да открие какво бе измислил след университетските години — според официалната версия.
Оказа се, че днес Юрий Богданов беше на 34 години. Напуснал Русия и понастоящем живееше на „Будапещер Щрасе“ 8 в Берлин, недалеч от гурме ресторанта „Хугос“. Бил мениджър на предприятието за етично хакерство „Ауткаст Секюрити“ със седем назначени лица, което през последната данъчна година имало оборот в размер на 22 милиона евро. Донякъде бе иронично — и може би все пак логично, — че неговата фасада бе фирма, която следваше да предпазва промишлени концерни от хора като него самия. Не беше осъждан за никакви престъпления, откакто се бе дипломирал през 2009 г., а мрежата му от контакти изглеждаше мащабна; в борда на директорите му влизаше например Иван Грибанов, член на руската Дума и мажоритарен собственик в нефтената компания „Газпром“, но нещо друго, което да я отведе по-нататък, Лисбет не намери.
Вторият въпрос на Микаел Блумквист гласеше:
Кабинетът за деца и младежи „Один“ на „Свеавеген“. Безопасно ли el (Изтрий това още щом го прочетеш.)
Не обясняваше защо се интересува от заведението, но поне доколкото го познаваше, Микаел Блумквист нямаше навика да задава въпроси безпричинно. Не обичаше и неяснотите.
Ако се изразяваше закодирано, имаше си причини за това, и тъй като бе поискал да се изтрие изречението, то вероятно представляваше деликатна информация. Без съмнение имаше нещо важно около Кабинета за деца и младежи „Один“ и скоро Лисбет откри, че срещу „Один“ бяха подадени немалко жалби. Деца били забравяни или не им се обръщало достатъчно внимание и успявали да се наранят. „Один“ бе частна фирма на Торкел Линден и ако можеше да се вярва на бивши служители, той имал абсолютна власт и думите му се приемали за закон божи. Там впрочем не се закупувало нищо излишно, та затова маржът на печалбата неизменно бил висок.
Самият Торкел Линден бил стар звезден гимнастик, шведски шампион на греда. Понастоящем бил страстен ловец и член на църковната общност „Приятели на Христос“, която водела непримирима борба срещу хомосексуалните. Лисбет посети страниците на Шведския ловджийски съюз и „Приятели на Христос“, за да види дали не се предлагаха някакви примамливи дейности. След това изпрати на Торкел Линден два фалшиви, но крайно дружелюбни и изкушаващи имейла, които ужким идваха от организациите. Писмата съдържаха PDF файлове със засукан шпионски вирус, който щеше да се активира автоматично, ако Торкел Линден отвореше и изчетеше съобщенията.
В 8,23 ч. влезе в сървъра и съсредоточено се залови за работа — откри точно каквото подозираше. Вчера следобед Аугуст Балдер бил приет в Кабинета за деца и младежи „Один“. В картона му трагичните обстоятелства, предпоставили приемането, бяха обобщени по следния начин:
Инфантилен аутизъм, сериозно редуцирани заложби. Неспокоен. Тежко травматизиран след смъртта на бащата. Изисква се непрестанно наблюдение. Трудно се общува с него. Донесен му е пъзел. Не бива да рисува! Рисуването е оценено като компулсивен и деструктивен акт. Решение на психолога Форшберг, потвърдено от ТЛ.
Под това бе добавено, очевидно малко по-късно:
Професор Чарлс Еделман, комисар Бублански и криминален инспектор Мудиг ще посетят момчето в сряда, 22 ноември, в 10,00 ч. ТЛ ще присъства. Рисуване под наблюдение.
Още по-надолу пишеше:
Мястото на срещата променено. ТЛ и професор Еделман ще отведат момчето при майката, Хана Балдер, на „Туршгатан“, където към тях ще се присъединят криминалните инспектори Бублански и Мудиг. Преценено е, че детето рисува по-спокойно в домашна среда.
Лисбет направи бърза проверка на професор Чарлс Еделман, и когато видя, че сферата на неговата експертиза бяха дарбите на савантите, тозчас се досети какво се разиграва. Явно се изготвяше някаква форма на свидетелски показания чрез рисуване. Защо иначе Бублански и Соня Мудиг ще се интересуват от рисунките на момчето, и защо Микаел Блумквист ще бъде толкова предпазлив с въпроса си?