Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Напротив, отново щеше да я привърже към себе си. Сигурен бе, че тя се нуждае от него. Часът беше осем вечерта. Ян отиде в кухнята, пресова три портокала в плодовата преса, наля „Смирноф“ в една чаша и си направи „отвертка“18. Беше му третата за деня. След приключването на дадена работа бе способен да изгълта шест, седем такива, навярно и сега щеше да го направи. Беше уморен и обременен от цялата отговорност, стоварена на плещите му, та се нуждаеше от разтуха. В продължение на няколко минути остана неподвижен с коктейла в ръка, замечтан за коренно различен начин на живот. Само че надеждите на мъжа, който наричаше себе си Ян Холстер, едва ли щяха да се оправдаят.
Спокойствието му бе нарушено, когато Юрий Богданов го потърси на защитения му от подслушване мобилен телефон. В първия момент Ян помисли, че Юрий само иска да си поприказва малко, за да се освободи от напрежението, което всяка задача неизменно носи със себе си. Колегата обаче звънеше по съвсем конкретен въпрос и звучеше притеснено.
— Говорих с Т. — каза той и тогава Ян изпита редица чувства наведнъж, може би най-вече ревност.
Защо Кира звънеше на Юрий, а не на него? Макар Юрий да наливаше голямата пара и да биваше възнаграждаван с хубавите подаръци и по-тлъстите суми, Ян открай време беше убеден, че тъкмо той бе най-приближен на Кира. Ян Холстер обаче се и разтревожи. Дали все пак нещо се беше оплескало?
— Проблеми ли са възникнали? — попита той.
— Работата не е довършена.
— Къде си?
— В центъра.
— Тогава ела тук и ми обясни какво, по дяволите, искаш да кажеш.
— Уредих маса в „Пострес“.
— Нямам сили за никакви луксозни кръчми, нито за твоите парвенюшки фасони. Ще трябва да се довлечеш дотук.
— Не съм ял.
— Ще ти опека нещо.
— Окей. Чака ни дълга нощ.
Ян Холстер не желаеше още една дълга нощ. Още по-малко му се щеше да съобщава на дъщеря си, че утре няма да си бъде у дома. Само че нямаше избор. Знаеше го със сигурност, еднаква по сила с обичта му към Олга. Нямаше начин да откаже на Кира.
Тя притежаваше невидима власт над него и колкото и да се опитваше, той не успяваше да се покаже пред нея достоен в степента, в която му се искаше. Тя го превръщаше в момченце и той често полагаше нечовешки усилия, за да я накара да се усмихне или най-добре — да се държи съблазнително.
Кира беше смайващо красива и знаеше как да използва това като никоя друга красавица преди нея. Беше брилянтна в игрите на властта и бе усвоила целия репертоар. Умееше да бъде слаба и умоляваща, но също и непреклонна, твърда и студена като лед, а понякога просто зла. Никой по-добре от нея не бе способен да го накара да прояви вродения си садизъм.
Може и да не беше суперинтелигентна в класическия смисъл и мнозина действително го твърдяха, навярно за да свалят ореола ѝ. И все пак същите хора губеха ума и дума, щом се изправеха пред нея. Кира ги манипулираше, както си искаше, можеше да накара и най-коравите мъжаги да се изчервят и да хихикат като ученици.
Беше девет вечерта, Юрий седеше до него и се тъпчеше с агнешкото филе, което Ян бе изпекъл. Колкото и да беше странно, маниерите му на масата бяха едва ли не благоприлични. В това със сигурност личеше влиянието на Кира. В известен смисъл от Юрий бе излязъл човек, въпреки че, както и да позираше, не бе успял да заличи напълно впечатлението за дребен крадец и наркоман. Макар отдавна да беше детоксикиран и да бе станал дипломиран компютърен инженер, той изглеждаше изтерзан, а в движенията и занесената му походка още прозираше уличникът.
— Къде ти е еснафският часовник? — обади се Ян.
— Прибран е.
— Да не си изпаднал в немилост?
— И двамата сме в немилост.
— Толкова ли е зле?
— Може би не.
— Но работата не била довършена, така каза?
— Не, заради онова момче.
— Кое момче?
Ян се направи, че не разбира.
— Онова, дето тъй благородно го пощади.
— Че какво му има? Нали е идиот?
— Може и така да е, но сега се е заловил да рисува.
— Как да рисува?
— Той е савант.
— Какъв?
— Трябва да четеш и други неща освен скапаните си оръжейни вестници.
— За какво плещиш?
— Савантът е човек с аутизъм или друг вид недъг, който притежава специална дарба. Това момче може и да не умее да говори или да измисли нещо разумно, но изглежда има фотографски поглед. Комисар Бублански е решил, че хлапето би могло да нарисува лицето ти с някакъв вид математическа точност, а после се надява да вкара скицата в полицейската програма за разпознаване на лица. И тогава край с теб. Нямаше ли те някъде там из регистрите на Интерпол?
18
Коктейл от водка и портокалов сок. — Б.р.