Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Куестър му направи тази услуга.
— Ваше величество, струва ми се, че сте прекалено суров към себе си.
— Така ли? Може би не казвам истината, Куестър Тюс?
— Това, което казвате, е вярно, ваше величество, но пропускате важно съображение във ваша полза.
— Така ли? И какво е то? Куестър се окопити.
— Не вземате предвид колко е трудно вашето положение. Да бъдеш крал на Ландовър не е лесно и при най-благоприятните обстоятелства.
Останалите кимнаха в знак на съгласие.
— Не — тръсна глава Бен. — Това не мога да приема. Не мога да хвърлям вината върху обстоятелствата. Човек приема обстоятелствата такива, каквито са, и ги използва по най-добрия начин.
— А защо мислиш, че ти не си направил това, Бен? — поиска да знае Уилоу.
Въпросът го обърка.
— Защото не съм! Не можах да убедя нито лордовете на Зеленоречието, нито твоя баща, нито онези проклети тролове да направят нищо от онова, което исках от тях! За малко не ни убиха онези тролове. Ако ти не ни бе последвала и ако Куестър не бе успял да направи онази магия, вече да сме мъртви.
— Няма какво толкова да ми хвалиш магията — промърмори Куестър и сбръчка лице от неудобство.
— Вие успяхте да освободите гномите, ваше величество — припомни му Абърнати резервирано. Кафявите му очи примигнаха. — Лично аз намирам това за напразно усилие, но ценните им животи сега се дължат изцяло на вас. Вие настояхте да ги вземем с нас.
Останалите отново кимнаха. Бен ги изгледа един подир друг и се навъси.
— Високо ценя вашия вот на доверие, но не го намирам за основателен. Защо да не приемем онова, което всички знаем — че аз просто не ставам за тази работа.
— Правите всичко, което можете ваше величество — заяви Куестър веднага. — Никой не може да иска от вас нищо повече.
— Нито да направи — добави Абърнати.
— Но може да има някой, който наистина е способен да направи повече — заяви Бен натъртено. — Може би някой би успял.
— Ваше величество! — надигна се Абърнати решително. Той повдигна очилата на носа си и наостри уши. — Аз съм писар на трона от повече години, отколкото вие сте живял. Може би е трудно това да се приеме, имайки предвид настоящия ми вид — той хвърли унищожителен поглед към Куестър — но въпреки това ви моля да вярвате на думите ми. Бил съм свидетел как кралете на Ландовър идват и си отиват — старият крал и онези след него. Наблюдавал съм техните опити да управляват, виждал съм техните прояви на мъдрост и на усърдие. Някои бяха способни, други не — той драматично вдигна дясната си лапа.
— Но ще ви кажа, ваше величество, че никой — дори и старият крал — не е изглеждал по-обещаващ от вас!
Той свърши и бавно седна на задните си лапи. Бен остана изумен. Не бе очаквал дори и в най-безумните си мечти да получи такава висока оценка от скептичния писар.
Усети как Уилоу го хвана за ръка.
— Повярвай му, Бен. С интуицията, наследена от майка ми, аз долавям в теб нещо много особено. То ми подсказва, че ти си различен. Струва ми се, че си определен да бъдеш крал на Ландовър. Мисля, че никой друг дори не би се и опитал.
— Уилоу, ти ле можеш да прецениш… — започна той, но внезапно просъскване от страна на коболдите го прекъсна. Те си казаха нещо, след което Буниън рече бързо нещо на Куестър.
Магьосникът погледна към Бен.
— Коболдите са съгласни със силфидата, те усещат, че вие сте по-особен, проявявате кураж и сила. Вие сте кралят, на когото искат да служат.
Бен се отпусна на дънера на дървото безсилен, като клатеше укорително глава.
— Какво да направя, за да ви убедя, че грешите. С нищо не съм по-различен от останалите, с нищо не съм по-особен. С нищо не мога да бъда по-добър крал от който и да е човечец. Не виждате ли? Вие правите същото, което и аз, когато приех короната — мамите самите себе си! Това кралство може би е фантазно на книга, но всъщност е напълно реално и никакви добри пожелания и самовнушения няма да разрешат проблемите му.
Никой не отвърна. Те мълчаливо го гледаха. Искаше му се да каже още нещо, за да ги убеди, но се отказа. Нямаше какво повече да се добави.
Най-сетне Куестър се изправи, така, сякаш целият товар на света бе паднал на плещите му. Лицето му, подобно на прилеп, бе сбръчкано, като свито от болка. Много бавно успя да се окопити.
— Ваше величество, трябва да знаете нещо — той нервно се прокашля. — Казах ви преди, че моят природен брат ви е избрал съвсем съзнателно за купувач на трона на Ландовър. Казах ви, че ви е избрал, защото е бил убеден, че ще се провалите като крал и кралството отново ще се върне при него — както всеки път след смъртта на стария крал. Той е бил убеден, че вие сте очевиден неудачник, ваше величество, и фактически е разчитал на това.