Магическо кралство за продан. Продадено

Уилоу, Куестър, Абърнати и коболдите насядаха наоколо му на полянка с изсъхнала трева с бледорозов цвят. Над тях небето бе покрито със сива облачна пелена и във въздуха се усещаше приближаващият дъжд. Хапнаха малко от листата и клоните на сините дъбове, които растяха наблизо, и пийнаха вода от един близък ручей, който се спускаше горе от планините. Нямаха никаква друга вода и храна. Всичко, което бяха взели със себе си, включително и конете, бе останало при троловете.

Бен дъвчеше и пиеше безучастно, опитвайки се да си събере мислите. Можеше да изтъква каквито си ще предимства на случилото се, но истината бе, че нещата не бяха в полза на владетеля на Ландовър. Беше на ръба на бездната. Ако се изключеха седящите наоколо му, не беше си спечелил нито един съюзник. Лордовете на Зеленоречието, традиционни поддръжници на трона, го бяха посрещнали хладно, бяха се опитали неуспешно да го подкупят, след което фактически го бяха изхвърлили през вратите на Риндуеър. Речния господар го бе посрещнал по-любезно, ала само защото изобщо не се интересуваше от нищо, свързано с трона, уверен, че спасението на неговия народ е изцяло в собствените му ръце. Скалните тролове го бяха заловили и без съмнение щяха да се разправят с него, ако не бе успял да избяга от животинските им кошари и то не със собствени усилия, а благодарение на постоянството на Уилоу и на благоприятния обрат на събитията, който бе позволил на Куестър да направи една що-годе сполучлива магия.

Е, вярно, че съществуваха гони гномите. Филип и Сот го бяха уверили в своята вярност, но за какво му бе нужна тя, каква полза можеше да има верността на едни създания, които живееха в бърлоги и бяха презрени от всички като крадци, които се хранят с леш и с нещо още по-лошо?

— Значи, каква е равносметката? — попита той гласно и всички изненадано го погледнаха. — Лордовете на Зеленоречието — Календбор, Стрехан и останалите — ще положат клетва за вярност пред трона, ако ги отърва от дракона, което никой не е успял досега да направи. Речния господар ще положи клетва пред трона, ако изкопча обещание от лордовете на Зеленоречието и всички останали, че ще спрат да унищожават земите и водите му и ще работят заедно с него за опазване чистотата на долината. Непосилна задача. Скалните тролове ще положат клетва за вярност на трона, ако мога един ден да се върна в Мелкор без страх да бъда направен на решето. И тук възможностите са ясни — той замълча. — Бих казал, че това изчерпва въпроса, не е ли така?

Никой нищо не отвърна. Куестър и Абърнати се спогледаха неуверено, Уилоу гледаше, сякаш не разбираше — и сигурно е така — помисли си той. Коболдите бяха отправили към него ясните си проницателни очи и се усмихваха с тънките си усмивки.

Той целият почервеня от безпомощност и гняв.

— Истината е, че не успях да направя и крачка напред. Абсолютна нула. Нищо. Имате ли да кажете нещо? — Много му се искаше някой да го опровергае.