Онова, което не ме убива

— Сега обаче разбрахме — продължи Соня, — че вашият служител, психологът Ейнар Форшберг, е казал, че Аугуст не бивало да рисува.

— Такава е била професионалната му преценка и аз я споделям. Това не действа добре на момчето — отговори Торкел Линден.

— Би могло да се каже, че момчето поначало не се чувства добре. Видяло е да убиват баща му.

— И ние няма да влошаваме положението, нали?

— Няма. Само че рисунката, която Аугуст не е успял да довърши, може да ни доведе до пробив в разследването, ето защо ще се наложи да настоим. Ще се погрижим да присъства компетентен персонал.

— При все това съм принуден да откажа.

Соня направо не вярваше на ушите си.

— Моля? — отвърна тя.

— При цялото ми уважение към работата ви — продължи Торкел Линден непоклатимо. — Тук, в „Один“, помагаме на деца в неравностойно положение. Това е задачата и призванието ни. Не сме удължената ръка на полицията. И се гордеем с това. Докато децата са тук, трябва да се чувстват сигурни, че поставяме интересите им на първо място.

Соня Мудиг положи ръка върху бедрото на Бублански, за да му попречи да избухне.

— Съвсем лесно можем да се сдобием със съдебно решение по въпроса — заяви тя. — Но не бихме желали да тръгваме по този път.

— Умно от ваша страна.

— Затова нека попитам нещо — продължи тя. — Вие с Ейнар Форшберг наистина ли сте толкова сигурни кое е най-добре за Аугуст, а и за момиченцето, което плаче ей там? Не смятате ли, че всички ние имаме нужда да се изразяваме? Аз и ти можем да говорим или пишем, дори да се свържем с адвокати. Аугуст Балдер не разполага с тези изразни средства. Той обаче умее да рисува и, изглежда, иска да ни каже нещо. Защо да му пречим? Не би ли било също толкова нехуманно да му забраняваме това, колкото да пречим на други деца да говорят? Защо да не оставим Аугуст да придаде образ на онова, което явно го мъчи повече от каквото и да било?

— Нашата преценка е…

— Не — отсече тя. — Не ми говори за вашите преценки. Свързахме се с човека, който е най-добър в цялата страна в този вид проблематика. Казва се Чарлс Еделман и е професор по неврология, пътува от Унгария, за да се срещне с момчето. Не е ли логично да оставим него да прецени?

— Разбира се, можем да го изслушаме — отвърна неохотно Торкел Линден.

— Не само да го изслушаме. Ще оставим на него да реши.

— Обещавам да организирам конструктивен диалог между експерти.

— Добре, какво прави Аугуст сега?

— Спи. Беше съвсем изтощен, когато дойде при нас.

Соня разбра, че едва ли ще постигне нещо добро, ако се заинати да го събудят.