Хари Потър и Нечистокръвния принц

Стомахът на Хари се преобърна.

— Уизли спасява, е, понякога и той изважда късмет, предполагам…

— А да, Смит е. — измърмори Хари гримасничейки, докато се придвижваше между гончиите, а очите му търсеха някаква следа от изплъзващия се снич.

Измина половин час от началото. Грифиндор водеха с 60:0 точки, а Джини беше вкарала четири от шестте им гола. Това ефикасно накара Захаръс да спре да се чуди, дали двамата Уизли са в отбора, само защото Хари ги харесва и вместо това той се захвана с Пийкс и Коут.

— Разбира се, Коут няма идеална фигура за бияч, — надменно занарежда Захарая. — обикновено те имат ма-а-а-лко повече мускули…

— Цапардосай го с блъджъра! — извика Хари на Коутс, докато минаваше край него, но Коутс с широка усмивка, предпочете да отправи следващия блъджър към Харпър, който точно се разминаваше с Хари.

Хари с удоволствие чу тъпото тупване, което значеше че блъджъра е намерил целта си.

Изглеждаше, че Грифиндор не могат да сгрешат. Те отбелязваха отново и отново, а в другият край на игрището Рон спасяваше головете с очевидна лекота. Всъщност той се усмихваше и когато тълпата го поздравяваше за едно особено добро спасяване, с хор от любимото „Уизили е нашият крал“, той се престори че ги дирижира от високо.

— Мисли си, че е нещо специално днес, нали? — додаде подигравателен глас, и Хари беше почти съборен от метлата си, когато Харпър се блъсна в него тежко и нарочно. — Този кръвен предател…

Мадам Хуч беше с гръб и въпреки че Грифиндорци долу викаха гневно, в момента в който се обърна, Харпър вече се беше отдалечил. С наболяващо рамо Хари се втурна след него, с намерението да го блъсне в отговор…

— И мисля, че Харпър от Слидерин видя снича! — каза през мегафона Захариъс Смит — Да, той определено вижда нещо, което Потър не вижда!

Ама Смит наистина е идиот, помисли си Хари, не ги ли беше видял да се сблъскват? В следващият момент обаче, стомахът му потъна — Смит беше прав, а Хари не. Харпър бързаше нагоре. Беше видял това, което Хари не беше — сничът се рееше високо над тях, бляскайки в ясното синьо небе.

Хари се ускори. Вятърът свиреше в ушите му толкова силно, че изтри всякакъв шум от коментарите на Смит или тълпата, но Харпър все още беше пред него, а Грифиндор водеха само със сто точки. Ако Харпър стигнеше до там първи, Грифиндор щяха да загубят… и сега Харпър беше на една ръка разстояние, протягаше се…

— Ей, Харпър! — извика Хари отчаяно — Колко ти плати Малфой, за да го заместиш днес?

Не беше наясно защо каза това, но Харпър закъсня. Той непохватно хвана снича, остави го да се изплъзне от пръстите му и го изстреля покрай себе си. Хари безразсъдно замахна към малката, пърхаща топка и я хвана.

— ДА! — изкрещя Хари. Кръжейки, той се насочи към земята, снича беше високо вдигнат в ръката му. Когато тълпата осъзна какво се е случило, се надигна такъв рев, че почти заглуши звука от свирката, който отбеляза края на играта.

— Джини къде отиваш? — извика Хари, който изведнъж се оказа впримчен по средата на масова прегръдка с останалите от отбора, но Джини забърза покрай тях, докато накрая с могъщ удар, се вряза в коментаторското място. Докато тълпата викаше и се смееше, отборът на Грифиндор се приземи до дървените останки, под които Захариъс Смит се чуваше слабо. Хари чу Джини да казва на раздразнената професор Макгоногъл: