Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари се обърна настрани от Рон, който не изглеждаше така, сякаш скоро ще се освободи, в момента в който портретната дупка се затвори. С гадно чувство той си помисли, че е видял буйна кафява коса да изчезва от погледа му. Той се стрелна напред, финтира отново Ромилда Вейн и отвори портрета на Дебелата Дама. Коридорът отвън изглеждаше пуст.
— Хърмаяни?
Откри я в първата отключена класна стая, в която влезе. Тя седеше на учителското бюро, сама, освен малкият пръстен чуруликащи жълти птички, обикалящи около главата й, които явно току-що беше създала от нищото. Хари не можа да не оцени заклинателските й умения в момент като този.
— О, здрасти Хари. — каза тя с крехък глас. — Само се упражнявам.
— Да… те са… ъ-ъ-ъ… много хубави. — отговори Хари.
Той нямаше представа какво да й каже. Точно се чудеше дали има дори минимален шанс да не е забелязала Рон, тъй като беше напуснала партито заради пренаселеността му, когато тя каза с неутрален, пронизителен глас:
— Рон явно се забавлява на тържеството.
— Ъъъ… така ли? — попита Хари.
— Не се преструвай, че не си го видял. — каза Хърмаяни. — Той не се опитваше да се скрие, нали…
Вратата зад тях се блъсна и се отвори. За ужас на Хари влезе Рон, смеейки се и дърпайки Лавендър за ръката.
— О! — каза той и спря при вида на Хари и Хърмаяни.
— Опа! — додаде Лавендър и се отдръпна от стаята, кикотейки се. Вратата се затвори зад нея.
Настана ужасно, всепоглъщащо, огромно мълчание. Хърмаяни се взираше в Рон, който отказваше да я погледне, но каза със странна смесица от перчене и несръчност:
— Здрасти Хари! Чудех се къде се дяна?
Хърмаяни слезе от бюрото. Малкото ято златни птички продължаваха да кръжат около главата й, така че тя изглеждаше като странен, пернат модел на слънчевата система.
— Не трябва да оставяш Лавендър да те чака отвън. — каза тихо тя. — Ще се чуди къде си се дянал.
Тя тръгна много бавно и изправено към вратата. Хари се втренчи в Рон, който изглеждаше облекчен, че нищо лошо не се беше случило.
— Оругно! — долетя вик откъм вратата.
Хари се завъртя и видя, че Хърмаяни е насочила пръчката си към Рон, а изражението й беше дивашко. Малкото ято птици изфучаха като градушка от дебели златни куршуми към Рон, който се развика и покри лицето си с ръце, но птиците атакуваха, кълвейки и драскайки всеки къс плът, до който успяваха да се докопат.
— Геремофне! — извика отново тя, но с един последен поглед на отмъстителен бяс, Хърмаяни отвори вратата и изчезна. На Хари му се счу ридание, преди вратата да се затръшне.
15. Ненарушимата клетва
Снегът отново се удряше в прозорците. Коледа бързо наближаваше. Хагрид вече бе успял собственоръчно да пренесе дванадесетте традиционни коледни дървета в Голямата зала. Гирлянди от зеленика и сърма бяха увити около перилата на стълбите. Вечно горящи свещи блещукаха в шлемовете на доспехите и големи китки имел висяха на равни интервали в коридорите. Големи групи момичета се събираха под клонките имел всеки път, щом Хари минаваше, което довеждаше до задръствания по коридорите. За щастие честите нощни разходки на Хари му помогнаха да открие тайните коридори в замъка, така че той без особени трудности успяваше да избере свободни от имел пътища до класните стаи.
Рон, който завиждаше на необходимостта от такива обиколни маршрути, се заливаше от смях от цялата история. Въпреки, че Хари предпочиташе този нов, шеговит Рон, пред нацупения и агресивен от последните няколко седмици, подобряването на Рон си имаше висока цена. Първо, Хари трябваше да свикне с постоянното присъствие на Лавендър Браун, която явно смяташе всеки момент, в който не целуваше, Рон за загубен. Второ, Хари отново се оказа приятел на двама души, които явно нямаше да си проговорят никога повече.
Рон, чиито ръце все още носеха белезите от атаката на птичките на Хърмаяни, зае защитно и враждебно отношение.
— Няма от какво да се оплаква. — каза той на Хари. — Тя се е натискала с Крум. Е, сега открива, че някой иска да се натиска с мен. Свободна страна сме. Нищо лошо не съм направил.
Хари не отговори и се престори, че е обсебен от книгата, която трябваше да прочетат преди утрешният урок по вълшебство „Квинтесенция на Диренето“. Тъй като бе твърдо решен да остане приятел и с Рон и с Хърмаяни, напоследък Хари прекарваше доста време с плътно затворена уста.
— Никога нищо не съм обещавал на Хърмаяни. — измърмори Рон. — Искам да кажа, да, щях да ходя на Коледното парти на Слагхорн с нея, но тя не е казвала… само като приятели… аз съм свободен…