Хари Потър и Нечистокръвния принц

Хари и Рон я погледнаха.

— Защо не? — попита Рон.

Хърмаяни се беше втренчила в Хари все едно не можеше да повярва на очите си.

— Ти току-що сипа нещо в този сок.

— Моля? — каза Хари.

— Чу ме. Видях те. Току-що изсипа нещо в сока на Рон. Държиш бутилка в дясната си ръка!

— Не знам за какво говориш! — каза Хари, бързо пъхвайки малка бутилка в джоба си.

— Рон, предупреждавам те, не пий! — повтори разтревожено Хърмаяни, но Рон вдигна чашата си, пресуши я на една глътка и каза:

— Стига си ме командвала, Хърмаяни.

Тя изглеждаше скандализирана. Наведе се така, че само Хари да може да я чуе и изсъска:

— Трябва да те изключат за това. Не съм го очаквала от теб, Хари!

— Я виж кой го казва. — прошепна Хари в отговор — Да си зашеметявала някого напоследък?

Тя вбесено се отдалечи от тях. Хари я наблюдаваше без съжаление. Хърмаяни никога не беше разбирала колко сериозна работа е куидича. Той се обърна към Рон, който смучеше устни.

— Почти е време. — каза Хари.

Замръзналата трева хрущеше под краката им, когато се отправиха към стадиона.

— Късметлии сме, че времето е толкова хубаво, нали? — попита Хари.

— Аха. — отговори Рон, който сега изглеждаше блед и болен.

Джини и Демелза вече бяха облекли куидичните си мантии и чакаха в съблекалнята.

— Условията изглеждат идеални. — каза Джини, като игнорира Рон. — И я познайте? Гончията на Слидерин, Вейси — ударил го блъджър в главата при вчерашната им тренировка и е твърде зле, за да играе днес! И още по-хубавото е, че Малфой също се е разболял.

— Какво? — каза Хари и се обърна, да я погледне. — Болен е? Какво му е?

— Идея си нямам, но това е супер за нас. — весело каза Джини. — Ще го замести Харпър. Той от моя випуск и е идиот.

Хари се усмихна неясно, но докато обличаше алената мантия, мислите му бяха далеч от куидича. Малфой и преди не беше играл поради контузия, но тогава се беше погрижил да пренасрочат мача за ден, в който беше удобно на Слидерин. Защо сега нямаше против да остави резерва да играе? Наистина ли беше болен, или симулираше?

— Подозрително е, нали? — тихо се обърна той към Рон — Че Малфой няма да играе?

— Късмет, бих казал аз. — отговори Рон и изглеждаше малко по-оживен — И Вейси го няма, той е най-добрия им голмайстор, ама изобщо не възразявам! Ей! — каза той внезапно, замръзна с наполовина сложени ръкавици и се втренчи в Хари.

— Какво?

— Аз… ти… — Рон понижи глас, като изглеждаше едновременно уплашен и възбуден. — Сокът ми… тиквеният ми сок… нали не си…?

Хари повдигна вежди, но не каза нищо освен:

— Започваме след около пет минути, най-добре си сложи ботушите.