Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Не говоря за глупавия така наречен Принц. — каза Хърмаяни и хвърли гаден поглед към книгата, все едно тя се беше отнесла грубо с нея. — Говоря за друго. Днес бях в момичешката тоалетна и заварих около дузина момичета, в това число и Ромилда Вейн, да се опитват да решат как да ти дадат любовен еликсир. Всички се надяват да отидат с теб на партито на Слагхорн, а явно са се сдобили с любовните еликсири на Джордж и Фред, които боя се, ще сработят…

— А ти защо не им ги конфискува? — настоя Хари. Изглеждаше невероятно, че манията на Хърмаяни за спазване на правилата, я беше изоставила в такъв критичен момент.

— Те не носеха еликсирите в тоалетната. — надменно отвърна Хърмаяни. — Само обсъждаха тактиката. И тъй като се съмнявам Нечистокръвния Принц, — тя отново погледна книгата презрително, — да е измислил антидот за около дузина различни любовни еликсири наведнъж, бих предложила просто да поканиш някого с теб. Така останалите няма да мислят, че все още имат шанс. Партито е утре вечер, взеха да се отчайват.

— Ама аз никого не искам да водя. — смутолеви Хари, който все още се опитваше с всички сили да не мисли за Джини, въпреки че тя все изскачаше в мечтите му по начини, които го накараха да се благодари, че Рон не беше вземал уроци по Оклумантика.

— Ами просто внимавай какво пиеш, защото Ромилда Вейн изглеждаше съвсем целенасочена. — усмихнато каза Хърмаяни.

Тя придърпа дългото руло пергамент, на което пишеше есето си по Аритмантика и продължи да пише с перото.

— Чакай малко, — каза Хари бавно, — мислех, че Филч е забранил всичко от Шегобийницата на Уизли.

— И откога някой обръща внимание на това, което забранява Филч? — попита Хърмаяни, все още концентрирана върху есето си.

— Но аз мислех, че всички сови се претърсват. Как тогава тези момичета са внесли любовните еликсири в училище?

— Фред и Джордж им ги изпращат, дегизирани като парфюми и отвари за кашлица. — каза Хърмаяни. — Това е част от тяхната Система за поръчки Сова.

— Изглежда знаеш много за нея.

Хърмаяни му хвърли неприятният поглед, който преди малко беше хвърлила на копието на „Приготвяне на отвари за Напреднали“.

— Беше написано на дъното на бутилките, които те показаха на Джини и мен през лятото. — студено отговори тя. — Не се разхождам наоколо, да сипвам отвари в питиетата на хората… или да се преструвам, че го правя, което е точно толкова лошо…

— Да, да зарежи това… — бързо каза Хари. — Факт е, че Филч са го излъгали, нали така? Тези момичета вкарват в училище неща, дегизирани като други неща! Защо тогава Малфой да не може да е внесъл огърлицата в училище…

— Ох, Хари, не отново…

— Стига де, защо не? — настоя Хари.

— Виж, — въздъхна Хърмаяни, — Защитните Сензори откриват клетви, проклятия и укриващи вълшебства, нали така? Използват ги да откриват Тъмна магия и Тъмни предмети. Биха открили мощно проклятие, като това в огърлицата, за секунди. Но нещо, което просто е сложено в погрешна бутилка, няма да бъде регистрирано, в края на краищата любовните еликсири не са Тъмна магия или пък опасни…