Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Паникьоса се. — ядно каза Джини, като се приземи до Демелза и започна до оглежда подутата й устна. — Какъв си глупак Рон, погледни я!
— Ще оправя това. — каза Хари, като се приземи до двете момичета, насочи пръчката си към устната на Демелза и каза Епискей! — И Джини, не наричай Рон глупак, не ти си капитан на отбора…
— Ами ти изглеждаше твърде зает да го наречеш глупак и реших, че някой трябва…
Хари се насили да не се засмее.
— Във въздуха всички, хайде…
В крайна сметка това се оказа една от най-лошите тренировки, които проведоха през целия срок, въпреки че Хари не смяташе, че честността е най-добрата политика, когато бяха толкова близо до мача.
— Добра работа, мисля, че ще смажем Слидерин. — каза той ободряващо и гончиите и биячите напуснаха съблекалнята, изглеждайки доволни от себе си.
— Играх като торба драконови дарадонки. — каза Рон с кух глас, когато вратата се затвори зад Джини.
— Не е вярно. — каза Хари твърдо. — Ти си най-добрия пазач, който съм пробвал, Рон. Единственият ти проблем са нервите.
Той продължи с неспирния поток окуражавания по целия път обратно към замъка и когато стигнаха втория етаж, Рон изглеждаше определено по-бодър. Когато Хари отмести гоблена, за да поемат по обичайния кратък път към кулата на Грифиндор обаче, завариха Дийн и Джини, които здраво се бяха прегърнали и се целуваха буйно, все едно залепени един за друг.
Все едно нещо огромно и люспесто се надигна за живот в стомаха на Хари, драскайки по вътрешностите му. Кръвта нахлу в мозъка му, така че всяка мисъл се изпари, заменена от дивашкото желание да превърне Дийн в желе. Борейки се с тази внезапна лудост, той чу гласът на Рон като от голяма далечина.
— Ей!
Дийн и Джини се разделиха и се огледаха.
— Какво? — попита Джини.
— Не искам да виждам собствената си сестра да се натиска пред хората.
— Това беше пуст коридор преди вие да се натресете. — каза Джини.
Дийн изглеждаше засрамен. Той отправи несигурна усмивка към Хари, която Хари не върна, тъй като новороденото чудовище в него ръмжеше за незабавното освобождаване на Дийн от отбора.
— А-а-а-а… ела, Джини. — каза Дийн. — Да се връщаме в общата стая…
— Ти върви. — отговори Джини, като отметна дългата си, червена коса от лицето си и се втренчи в Рон. — Дай да се разберем веднъж завинаги. Не е твоя работа с кого излизам или какво правя, Рон…
— Моя работа е. — отговори Рон също толкова ядосан. — Да не мислиш, че искам хората да разправят, че сестра ми е…
— Каква? — извика Джини и извади пръчката си. — Каква, по-точно?
— Той не искаше да каже това Джини… — автоматично каза Хари, въпреки че чудовището ревеше в подкрепа на думите на Рон.
— Напротив, искаше! — изкрещя тя на Хари. — Само защото не се е натискал с никого през живота си, само защото най-добрата целувка, която е получил в живота си, е от леля ни Мюриъл…
— Затваряй си устата! — изрева Рон, ставайки кърваво червен.
— Няма!!! — изкрещя Джини извън себе си. — Виждал съм те със Флегмата, как се надяваш, че ще те целуне по бузата, всеки път когато я видиш. Жалък си! Ако вземеш да се понатискаш малко, няма да ти пречи толкова, че всички останали го правят!
Рон също бе извадил пръчката си. Хари бързо застана между тях.
— Не знаеш какво говориш! — изкрещя Рон, опитвайки се да стигне до Джини през Хари, който сега стоеше пред нея, разперил ръце. — Само защото не го правя пред хората…
Джини се засмя подигравателно, докато се опитваше да избута Хари от пътя си.
— Целувал си Пигуиджън, нали? Или имаш снимка на леля Мюриъл, скътана под възглавницата? Ти…
Ивица от оранжева светлина прелетя под лявата ръка на Хари и пропусна Джини на милиметри. Хари изблъска Рон към стената.
— Не бъди глупав…
— Хари се натискаше с Чо Чан! — извика Джини, която сега изглеждаше близо до сълзи. — И Хърмаяни се натискаше с Виктор Крум и само ти се държиш сякаш това е нещо отвратително, Рон, и това е защото имаш толкова опит, колкото и някой дванадесетгодишен!
И с това тя избяга. Хари бързо пусна Рон, чийто поглед беше убийствен. Двамата стояха, дишайки тежко, когато котката на Филч, Мисис Норис, се появи зад ъгъла, като с това намали напрежението.
— Ела — каза Хари, тъй като чу приближаващите се стъпки на Филч.
Те забързаха по стълбите и продължиха по коридора на седми етаж.
— Ей, марш от пътя! — излая Рон към малко момиченце, което страхливо отскочи и изтърва бутилка хайвер от крастава жаба.
Хари почти не чу звука от строшеното стъкло. Той се чувстваше дезориентиран, замаян. Ако го беше ударила гръмотевица, усещането сигурно щеше да е същото. Това е само, защото тя е сестра на Рон, убеждаваше се той. Просто не ти хареса да видиш да се целува с Дийн, защото е сестра на Рон.