Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Съжалявам професоре, забравих да спра.
Като се смееше, Хари се освободи от останалите от отбора и прегърна Джини, но много бързо я пусна. Избягвайки погледа й, вместо това той потупа Рон по гърба. Враждебността беше забравена, отборът на Грифиндор напусна игрището ръка за ръка, размахвайки ръце във въздуха.
Атмосферата в съблекалнята беше ликуваща.
— Шеймъс каза, купон в общата стая! — извика Дийн жизнерадостно — Хайде, Джини, Демелза!
Рон и Хари бяха последните двама, които напуснаха съблекалнята. Точно се канеха да тръгват, когато влезе Хърмаяни. Тя въртеше Грифиндорския си шал в ръце и изглеждаше разстроена, но решителна.
— Искам да ти кажа нещо Хари. — Тя си пое дълбоко въздух. — Не трябваше да го правиш. Чу какво каза Слагхорн. Незаконно е.
— И какво ще направиш, ще ни издадеш ли? — настоятелно попита Рон.
— За какво говорите вие двамата? — попита Хари и се обърна да закачи мантията си, за да не видят другите двама усмивката му.
— Много добре знаеш за какво говорим! — пискливо отговори Хърмаяни. — Ти сипа в сока на Рон отварата за късмет на закуска. Феликс Фелисис!
— Не, не съм. — каза Хари и се обърна с лице към двамата.
— Да, направи го, Хари и затова всичко вървеше толкова добре, липсваха играчи на Слидерин и Рон спаси всичко!
— Нищо не съм слагал! — отговори Хари усмихвайки се широко. Той плъзна ръка в джоба на якето си и извади малката бутилчица, която Хърмаяни беше видяла в ръката му тази сутрин. Тя беше пълна със златна отвара и корковата тапа все още беше здраво запушена и запечатана с восък. — Исках Рон да си помисли, че съм го направил и се престорих че я сипвам, когато те видях да идваш.
Той погледна Рон.
— Спаси всичко, защото мислеше че си късметлия. Всичко направи сам.
Той прибра отварата в джоба си.
— Значи в сока ми не е имало нищо? — изумен попита Рон — Но времето е хубаво… и Вейси не можа да играе… Ама честно ли не си ми дал от отварата за късмет?
Хари поклати глава. Рон зяпна насреща му за момент, после се обърна към Хърмаяни и започна да я имитира:
— Ти добави Феликс Фелисис към сока на Рон тази сутрин, той затова спаси всичко! Видя ли!!! Мога да спасявам голове без чужда помощ, Хърмаяни!
— Не съм казала, че не можеш… Рон, ти също си помисли, че той ти е дал отварата.
Но Рон вече я беше заобиколил и излизаше с метлата на рамо.
— Ъ… — каза Хари в настъпилото мълчание. Не беше очаквал плана му да има такъв страничен ефект. — Да… да вървим на купона тогава?
— Ти върви! — каза Хърмаяни, като се опитваше да спре сълзите си. — Писна ми от Рон за момента, не знам какво трябваше да направя…
И тя също изхвърча от съблекалнята.
Хари бавно се отправи през тълпите към замъка, много от които му подвикваха поздравления. Той обаче изпитваше голямо разочарование. Сигурен беше, че ако Рон спечели мача, той и Хърмаяни веднага отново ще станат приятели. Не виждаше, как евентуално би могъл да обясни на Хърмаяни, че това с което е обидила Рон е, че беше целунала Виктор Крум, при положение, че това се беше случило толкова отдавна.
Хари не можа да види Хърмаяни по време на купона в общата стая на Грифиндор, който течеше с пълна сила в момента, в който пристигна. Подновени поздравления и ръкопляскания приветстваха влизането му и скоро беше заобиколен от тълпа поздравяващи го. Той се опитваше да се отърве от братята Крийви, които настояваха за преразказ на мача, момент по момент, а голяма група момичета го бяха накачулили, смеейки се и на най-тъпите коментари и пърхайки с клепки, така че му отне известно време да открие Рон. Най-накрая успя да се отърве от Ромилда Вейн, която правеше груби намеци, че би желала да иде с него на коледното парти на Слагхорн. Докато се промъкваше към таблата с напитките, Хари налетя право на Джини, Арнолд — пигмейското пухче, което седеше на рамото й, и Крукшанкс, който мяукаше обнадеждено в краката й.
— Рон ли търсиш? — попита тя със самодоволна усмивка. — Ей там е, гаден хипогриф такъв.
Хари погледна към ъгъла, към който тя сочеше. Там, на показ на цялата стая, седеше Рон, прегърнал толкова плътно Лавендър Браун, че беше трудно да се каже чии ръце на кого са.
— Изглежда сякаш ще й изяде лицето, нали? — каза Джини безжалостно. — Обаче мисля, че ще трябва да поработи над техниката си. Добра игра, Хари.
Тя го потупа по ръката. Хари усети ненадейно чувство в стомаха си, но тогава тя отмина, за да си вземе още бирен шейк. Крукшанкс тръгна след нея, очите му фиксираха Арнолд.