Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Подай ми я, Хари. — забързано каза Хърмаяни. — Тук се казва, че трябва да я пробием с нещо остро.
Хари й подаде шушулката в бокала. Той и Рон отново си сложиха очилата и отново се хвърлиха към дънера. „Е не съм чак толкова изненадан“ — помисли си Хари, докато се бореше с бодливия филиз, който явно имаше намерение да го хване за гърлото. Подозираше, че това ще се случи рано или късно. Но не беше сигурен как се чувства от този факт. Той и Чо сега бяха твърде притеснени, за да гледат един към друг, камо ли да разговарят. А какво щеше да стане ако Рон и Хърмаяни започнеха да излизат заедно и после се разделяха? Можеше ли приятелството им да оцелее? Хари си спомняше седмиците в трети курс, когато те двамата не си говореха. Не му беше забавно да се опитва да скъси дистанцията помежду им. А и какво ако пък не скъсаха? Какво щеше да стане, ако станеха като Бил и Фльор, и станеше мъчително неудобно да бъдеш в тяхната компания, и така го отстраняха завинаги?
— Хванах те!!! — извика Рон и измъкна втора шушулка от дънера, точно в момента, в който Хърмаяни успя да отвори първата, така че чашата се напълни с грудки, гърчещи се като зелени червеи.
Остатъкът от часа мина без да бъде споменато отново партито на Слагхорн. Въпреки че Хари наблюдаваше двамата си приятели по-внимателно следващите няколко дни, Рон и Хърмаяни не изглеждаха по-различни, освен че бяха по-любезни един към друг от обикновено. Хари сметна, че ще трябва да изчака и да види какви ще се случи под влияние на бирения шейк, в мъждиво осветената стая на Слагхорн по време на партито. Междувременно обаче, той имаше по-належащи проблеми.
Кейти Бел все още беше в болница Свети Мънго и нямаше вероятност да я изпишат. Това значеше, че обещаващия отбор по куидич на Грифиндор, който Хари тренираше толкова внимателно от септември, беше с един гончия по-малко. Той продължаваше да отлага заместването на Кейти с надеждата, че тя може да се върне, но първият им мач срещу Слидерин наближаваше и той накрая прие, че тя няма да се върне навреме.
Хари не мислеше, че ще може да издържи още едни проби. С премаляване, нямащо нищо общо с куидича, един ден, след часа по трансфигурация той се приближи до Дийн Томас. По-голяма част от класа вече бяха излезли, въпреки че няколко чуруликащи жълти птички все още обикаляха из стаята. Всички бяха на Хърмаяни. Никой друг не беше успял да измагьоса толкова много от нищото.
— Все още ли искаш да бъдеш гончия?
— Какво… да, разбира се! — развълнувано каза Дийн. Зад рамото му, Хари видя Шеймъс Финеган да хвърля книгите си в чантата си. Изглеждаше вкиснат. Една от причините Хари да не иска да покани Дийн да играе беше, че на Шеймъс нямаше да му хареса. От друга страна обаче, той трябваше да прави това, което е най-добро за отбора, а Дийн беше по-добър от Шеймъс при пробите.
— Ами тогава, включен си. — каза Хари — Довечера има тренировка. В седем.
— Добре. — отговори Дийн — Ей, Хари! Леле, не мога да дочакам да кажа на Джини.
Той изтича от стаята, оставяйки Хари и Шеймъс сами, а неудобния момент се задълбочи, когато една курешка падна на главата на Шеймъс, докато едно от канарчетата на Хърмаяни обикаляше над тях.
Шеймъс не беше единствения недоволен от избора на заместник на Кейти. Имаше доста мърморене в общата стая относно факта, че Хари беше избрал двама от съучениците си в отбора. Но тъй като Хари се беше наслушал на доста по-лошо мърморене през училищната си кариера, не беше особено притеснен. Все пак се нагнетяваше напрежение за победа в предстоящия мач със Слидерин. Ако Грифиндор спечелеше, Хари знаеше, че целия дом ще забрави, че се го критикували и ще се кълнат, че винаги са знаели, че отбора е велик. Ако загубеха… е, помисли си Хари криво, ще му се наложи да изтърпи по-лошо мърморене.
Хари нямаше причина да съжалява за избора си, щом видя как лети Дийн. Той се сработи с Джини и Демелза. Биячите Пийкс и Коут ставаха все по-добри. Единственият проблем беше Рон.
Хари знаеше през цялото време, че Рон е непостоянен играч, който страдаше от нерви и липса на самочувствие, и за нещастие приближаващия се първи мач за сезона явно беше извадил на показ всичката тази несигурност. След като пропусна половин дузина голове, повечето от тях отбелязани от Джини, техниката на Рон ставаше все по-странна и странна, докато накрая не удари в устата приближаващата се Демелза Робинс.
— Беше инцидент, съжалявам Демелза, наистина съжалявам. — извика Рон след нея, докато тя криволичеше обратно към земята, пръскайки кръв наоколо. — Аз само…