Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Но неканена, в главата му се промъкна картината на същия този пуст коридор, а той целуваше Джини… Чудовището в гърдите му замърка. Но тогава видя как Рон отмества гоблена и насочва пръчката си към Хари с вик: „Предател… Ти трябва да си мой приятел“
— Мислиш ли, че Хърмаяни се е натискала с Крум? — грубо попита Рон, докато приближаваха Дебелата Дама. Хари погледна виновно, и насила откъсна мисълта си от коридор, в който Рон не нахлуваше, в който той и Джини бяха съвсем сами…
— Какво? — объркано попита той — О… ами… — честния отговор беше „Да“, но той не искаше да го даде. Рон обаче, явно си направи най-лошото заключение от изражението на лицето на Хари.
— Дилигроут. — каза мрачно той на Дебелата Дама и двамата прекрачиха през дупката в общата стая.
Никой от двамата не спомена Джини или Хърмаяни отново. Всъщност те почти не си проговориха тази вечер и се качиха по леглата си в мълчание, всеки погълнат от собствените си мисли.
Хари дълго лежа буден, гледайки балдахина на леглото и опитвайки се да се убеди, че чувствата му към Джини са изцяло на по-голям брат. Бяха живели, нали така, като брат и сестра цяло лято, играеха куидич и се смееха на Бил и Флегмата? Познаваше Джини от години… Естествено беше да иска да я защити… естествено беше да се оглежда за нея… да иска да изтръгне крайниците на Дийн, задето я целуваше… Не… трябваше да контролира точно това братско чувство…
Рон изхърка гръмко.
Тя е сестра на Рон, твърдо си каза Хари. Сестра на Рон. Тя е извън обхват. Той няма да рискува приятелството си с Рон за нищо на света. Удари възглавницата, за да й придаде по-удобна форма и зачака да заспи, опитвайки се възможно най-силно да насочва мислите си встрани от Джини.
На следващата сутрин Хари се събуди, като се чувстваше леко замаян и объркан от сериите сънища, в които Рон го преследваше с бухалка на бияч, но до средата на деня установи, че с удоволствие ще смени Рон от съня с истинския. Истинският Рон не само студено обръщаше гръб на Джини и Дийн, но и третираше наранената и объркана Хърмаяни с ледено, презрително безразличие. Още повече, изглежда през нощта Рон беше станал докачлив и готов да избухне, колкото един среден Blast-Ended Skrewt. Хари изкара деня, като безуспешно се опитваше да запази мира между Рон и Хърмаяни. Накрая Хърмаяни се отправи да спи сериозно разгневена, а Рон гордо се отправи към спалнята на момчетата, след като наруга няколко уплашени първокурсници за това, че го гледат.
За ужас на Хари новата агресия на Рон не отшумя през следващите няколко дни. Още по-зле, тя съвпадна с все по-големия спад в уменията на Рон като пазач, което го направи толкова по-агресивен, че по време на последната тренировка преди мача със Слидерин, той не успя да спаси нито един удар, отправен към него от гончиите, а за сметка на това крещеше по другите толкова много, че докара Демелза Робинс до сълзи.
— Млъквай и я остави на мира! — изкрещя Пийкс, който беше с около една трета по-нисък от Рон, обаче носеше несъмнено тежка бухалка.
— ДОСТАТЪЧНО! — изрева Хари, който виждаше, че Джини се мръщеше на Рон и като си спомни репутацията й на съвършен изпълнител на заклинанието за летящи сополи, се намеси, преди нещата да излязат от контрол.
— Пийкс върви и прибери блъджърите. Демелза, стегни се, днес игра наистина добре, Рон… — той изчака докато другите излязоха от обсег и добави: — ти си ми най-добрия приятел, обаче я си продължил да се държиш така с останалите, я съм те изхвърлил от отбора.
За момент наистина помисли, че Рон може да го удари, но тогава се случи нещо по-лошо: Рон провисна на метлата си. Всичката войнственост се отцеди от него и той додаде:
— Подавам оставка. Жалък съм.
— Не си жалък и няма да напускаш! — свирепо отговори Хари и сграбчи Рон за мантията. — Можеш да спасиш абсолютно всичко, когато си във форма, имаш само психичен проблем!
— Наричаш ме психясал?
— Ами да, точно това правя!
Те се втренчиха един в друг за момент, след което Рон уморено поклати глава.
— Знам, че нямаш време да търсиш друг пазач, така че ще играя утре, но ако загубим, а ние ще загубим, ще се разкарам от отбора.
Нищо от това, което каза Хари, не промени ситуацията. Той се опитваше да върне увереността на Рон по време на цялата вечеря, но Рон беше прекалено зает да бъде сърдит и нацупен, за да забележи Хърмаяни. Хари продължи да го убеждава и в общата стая, но твърдението, че целия отбор ще е съкрушен, ако Рон напусне, беше до известна степен подкопано от факта, че отборът се беше струпал в отдалечен ъгъл и явно мърмореха относно Рон, и му хвърляха лоши погледи. Накрая Хари се опита да се ядоса с надеждата, че ще провокира Рон да изпадне в друго, по-голоспасяващо настроение, обаче тази стратегия не даде по-добър резултат от окуражаването. Рон се отправи към леглото обезсърчен и отчаян.