Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Лесно ти е да го кажеш. — измърмори Хари, мислейки за Ромилда Вейн.
— …така че, за Филч остава да разбере, че това не са били отвари за кашлица, а той не е толкова добър магьосник, че да разпознае една отвара от…
Хърмаяни млъкна. Хари също беше чул. Някой се бе приближил към тях зад тъмните книжни рафтове. Изчакаха за момент и иззад ъгъла се появи подобната на лешояд Мадам Пинс, с хлътналите бузи, кожата подобна на пергамент и дълъг като кука нос, неласкателно осветен от лампата, която носеше.
— Библиотеката е затворена. — каза тя. — Върнете всичко, което сте взели на точните… какво си правил с тази книга, ти отвратително момче?!
— Тя не е на библиотеката, моя си е! — бързо каза Хари и грабна копието на „Приготвяне на отвари за Напреднали“ от масата, щом тя протегна ръка към нея.
— Повредена! — изсъска тя — Осквернена, омърсена!
— Това е просто книга, върху която е писано! — каза Хари, изтръгвайки я от обсега й.
Мадам Пинс изглеждаше така, сякаш ще получи пристъп. Хърмаяни, която скоростно бе прибрала нещата си, сграбчи Хари за ръката и го отведе.
— Ще ти забрани да влизаш в библиотеката, ако не внимаваш. Защо ти трябваше да носиш тъпата книга?
— Не съм виновен, че тя откача, Хърмаяни. А мислиш ли, че те е чула какво каза за Филч? Винаги съм мислел, че между тях има нещо…
— Ха-ха-ха…
Наслаждавайки се на факта, че могат отново да говорят нормално, двамата се отправиха заедно към общата стая, през осветените пусти коридори, като спореха дали мадам Пинс и Филч са влюбени един в друг.
— Джунджурии. — каза Хари на Дебелата Дама. Това беше новата, празнична парола.
— Поздрави и на теб. — каза Дебелата дама с гримаса и се отвори, за да влязат.
— Здрасти Хари! — каза Ромилда Вейн, в момента в който се изкачиха през портретната дупка — Искаш ли сок от шибой?
Хърмаяни му хвърли през рамо поглед от типа „Не ти ли казах“.
— Не, благодаря. — бързо каза Хари. — не го харесвам много.
— Е тогава вземи това. — каза Ромилда и натика кутия в ръцете му. — Котлени сладкиши, с огнено уиски са. Баба ми ги прати, но аз не ги обичам много.
— О… ами добре… благодаря ти. — каза Хари, като не можа да се сети какво друго да каже — Ъъъ… аз само минавам оттук с…
Той се скри зад Хърмаяни, а гласът му заглъхна.
— Казах ти. — кратко каза Хърмаяни. — Колкото по-скоро поканиш някого, толкова по-скоро ще те оставят на мира и ще можеш…
Лицето й изведнъж стана безизразно. Беше забелязала Рон и Лавендър, които се бяха разположили в близкото кресло.
— Лека нощ, Хари. — каза Хърмаяни, въпреки че беше едва седем часа, и се отправи към спалнята на момичетата, без повече думи.
Хари се отправи към леглото си, като се утешаваше, че остава още само един учебен ден, плюс партито на Слагхорн, след което той и Рон щяха да се отправят към Хралупата. Вече изглеждаше невъзможно Рон и Хърмаяни да се сдобрят преди началото на празниците, но може би, по някакъв начин ваканцията щеше да им даде време да се успокоят, да помислят за поведението си.
Тези надежди бяха слаби обаче и намаляха още повече след продължителния урок по Трансфигурация, който имаха заедно на следващия ден. Точно се бяха заловили с невероятно трудната глава за Трансфигурация на хора.
Работеха пред огледала и трябваше да променят цвета на веждите си. Хърмаяни се засмя нелюбезно на катастрофалният първи опит на Рон, по време на който, той по някакъв начин успя да се окичи със забележителни, извити мустаци. Рон й отвърна, като жестоко, но доста точно я имитира как подскача нагоре-надолу на мястото си всеки път, когато професор Макгонагол зададеше въпрос. Лавендър и Парвати сметнаха това за много забавно, което отново докара Хърмаяни до сълзи. Тя изхвърча от стаята веднага щом би звънеца, като остави половината си вещи. Хари реши, че в момента тя има по-голяма нужда от него, отколкото Рон, събра нещата й и я последва.
Накрая я откри, точно когато излизаше от момичешката тоалетна на долният етаж. С нея беше Луна Лавгуд, която я потупваше утешително по гърба.
— А, здрасти Хари. — каза Луна. — Знаеш ли, че едната ти вежда е ярко жълта?
— Здрасти Луна. Хърмаяни, остави си нещата…
Той й подаде книгите.
— А, да. — каза Хърмаяни с треперещ глас, взе вещите си и бързо се обърна, за да скрие факта, че изтриваше очи с молива-перо. — Благодаря ти, Хари. Е, аз по-добре да вървя…
И тя забързано се отдалечи, без да даде на Хари време да я утеши, въпреки че той не можеше да измисли, какво да каже.
— Малко е разстроена. — каза Луна. — Първо помислих, че е Стенещата Миртъл, но се оказа Хърмаяни. Тя каза нещо за Рон Уизли…