Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Джоан Роулинг
Хари Потър и Нечистокръвния принц
Неофициален и некомерсиален превод.
Всички права запазени и принадлежат на тези, на които принадлежат.
1. Другият Министър
Наближаваше полунощ и Mинистър-Председателят седеше сам в офиса си, четейки eдно резюме, което се плъзваше през мозъка му, без да оставя и най-малката следа от разбиране. Той очакваше обаждане от Президента на една далечна държава и между чуденето кога проклетият човек ще се обади и опитa да подтисне неприятните спомени, от които беше една изморителна и трудна седмица, нямаше много място в главата му за нищо друго. Колкото повече се опитваше да се фокусира върху напечатаното на листа хартия пред него, толкова по-ясно Министърът можеше да види злорадстващите лица на неговите опоненти. Eдин специфичен опонент се бе появил по новините не само за да изброи всичките ужасни неща, които се бяха случили миналата седмица (като че ли на някой му е трябвало да си го припомня), но и също да обясни защо всяко едно от тях беше вина на правителството.
Пулсът на Mинистър-Председателя се учести при самата мисъл за тези обвинeния, защото те нито бяха честни, нито верни. Как по дяволите правителството е трябвало да спре моста да се срути? Беше скандално да твърдят, че никой не е харчил достатъчно пари за тези мостове. Мостът беше на по-малко от десет години и най-добрите експерти се изгубиха в опита си да обяснят как мостът се е разцепил точно на две, изпращайки една дузина коли в дълбините на реката отдолу. И как смееше някой да твърди, че липсата на полицаи беше причина за тези две ужасни и добре замислени убийства? Или че правителството е трябвало да предвиди по някакъв начин ужасния ураган в Уест Каунтри, който бе причинил толкова много щети — на хоратa и на имуществото.
И беше ли вина на Министъра, че един от неговите младши Министри, Хърбърт Корли, беше избрал точно тази седмица да се държи така странно и да каже, че отива да прекара повече време със семейството си?
— Мрачно настроение е обхванало страната, — бе заключил опонента, без дори да се опитва да прикрие широката си усмивка.
И за съжаление бе напълно прав. Mинистър-Председателят го чувстваше; хората наистина изглеждаха по-мизерни от обикновено. Дори времето бе мрачно; всичката тази студена мъгла в средата на юли… не беше наред, не беше нормална…
Той преобърна втората страница от резюмето, видя колко е дълго и се отказа. Разтягайки ръце над главата си, той огледа тъжно офиса си. Беше красива стая, с прекрасна мраморна камина, която стоеше пред дългите прозорци, които бяха затворени поради необичайното застудяване. Леко потръпвайки, Министърът се изправи и отиде до прозорците, гледайки мъглата, която се докосваше до прозореца. Беше тогава, когато той стоеше с гръб към стаята, когато чу леко прокашляне зад него. Той замръзна нос-в-нос със своето изплашено отражение в тъмното стъкло. Той познаваше това кашляне. Беше го чувал и преди. Той се обърна много бавно и се изправи пред празната стая.
— Ехо? — каза той, опитвайки се да звучи по-смел, отколкото се чувстваше.
За един кратък момент той си позволи невъзможната надежда, че никой няма да му отговори. Обаче някой му отвърна моментално, eдин решителен глас, който звучеше така, все едно четеше подготвено изявление. Идваше от — както министъра предположи от първото покашляне — малката маслена картина в далечния край на стаята.
— До Mинистър-Председателят на мъгълите. Трябва да се срещнем, спешно. Моля отговорете незабавно. Ваш, Фъдж.
И мъжът в картината се вгледа в Министъра.
— Ами, — каза той, — вижте, сега не е подходящото време за мен… В момента очакавам телефонно обаждане… от президента на…
— Това може да бъде пренагласено, — каза моментално портрета.
Сърцето на Mинистър-Председателят потъна. Беше го страх от това.
— Но наистина аз се надявах да говоря…
— Ще уредим президента да забрави за обаждането. Той ще ви се обади утре, а не днес, — каза малкото човече. — Моля бъдете любезни да се обадите веднага на господин Фъдж.
— Аз… ох… добре. — каза Министъра тихо. — Да. Ще се видя с Фъдж.
Tой побърза да стигне до бюрото си, оправяйки вратовръзката си по пътя. Той току-що бе седнал и променил изражението на лицето си, надявайки се то да бъде спокойно и безгрижно, когато ярки зелени пламъци изкочиха в мраморното му огнище. Гледайки, той се опитваше да не изглежда много изненадан или стреснат, когато един пълен човек изкочи, въртейки се като пумпал. Само след няколко секунди той излезе от камината и изтръска мантията си върху античният килим на Министъра, държейки лимонено-зеленo бомбе в ръка.