Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Забранено е да се напуска езерната страна без разрешението на баща ми. Наказанието е изгнание.
— Изгнание ли? Та ти си му дъщеря!
— Вече не, Бен.
— Но щом си знаела какво ще стане, не е трябвало да изобщо да бягаш оттам и да идваш.
В погледа й нямаше и следа от колебание.
— Нямах друг избор.
Третият ключ стана и веригите паднаха. Бен се загледа в силфидата, объркан и ядосан, и най-сетне отчаян. Тя мина покрай него и отиде при Куестър, Абърнати и коболдите. Освободи ги един след друг. На изток хоризонтът над планините започна да просветлява, троловете скоро щяха да се събудят.
Уилоу отново пристъпи до него.
— Веднага трябва да тръгваме, Бен.
— Как си успяла да се промъкнеш тук без да те видят? — попита той.
— Никой не може да види съществата от езерната страна, ако те не искат, Бен. Промъкнах се в падината след полунощ и откраднах ключовете от часовоя. Вратите бяха отворени, катинарът — само окачен на халките. Ала сега трябва веднага да тръгнем, измамата ще бъде разкрита.
Тя му подаде халката с ключовете и той ги пое. Пръстите му докоснаха нейните. Изведнаж се поколеба, като си представи какво бе рискувала тя, за да го последва. Сигурно бе вървяла след него, откакто напуснаха езерната страна. Беше го следила през цялото време.
Той импулсивно я прегърна и я притисна до себе си.
— Благодаря ти, Уилоу — прошепна той.
Тя обгърна тялото му и също го притисна. Той почувства как топлината на тялото й целия го изгаря, но не се опита да преодолее това усещане.
— Ваше величество! — Куестър настойчиво го дърпаше за ръката.
Бен пусна Уилоу и се озърна наоколо. Гони гномите започваха да се размърдват в съня си, да разтъркват очи и да протягат косматите си крайници. Някои от тях вече се бяха събудили.
— Време ли е вече да вървим, ваше величество? — попита Филип, като се изправяше сънено на крака.
— Да, време ли е вече, ваше величество? — повтори Сот, като се изправи заедно с него.
Бен ги изгледа, спомнил си какво го беше довело тук. Абърнати неочаквано приближи.
— Ваше величество — дори и за петима ни ще бъде доста трудно да се промъкнем незабелязано. Нямаме никакъв шанс, ако вземем цялата тази дружина от гноми.
Бен отново се огледа наоколо. Мъглата и пушекът започваха да се вдигат, небето просветляваше, в някои от каменните къщички се забелязваше раздвижване. Само подир няколко минути цялото селище щеше да се събуди.
Той сведе очи към тревожните лица на Филип и Сот.
— Тръгваме всички — тихо каза той.
— Ваше величество…! — опита се да протестира Абърнати.
— Куестър! — промълви Бен, без да обръща внимание на писаря. Куестър пристъпи по близо. — Трябва да им отклоним вниманието.
Магьосникът целия пребледня и сбърчи подобното си на прилеп лице.
— Ваше величество, вече веднъж ви провалих…
— Тогава не го прави втори път — сряза го Бен.
— Трябва да им се отклони вниманието — още веднага щом излезем от вратите на тази животинска кошара. Тъй че, направи нещо, което да разсее скалните тролове. Взриви някоя от пещите им или срути планина отгоре им. Направи каквото поискаш, само го направи.
Той хвана Уилоу за ръка и тръгна през двора. Буниън и Парснип веднага се озоваха пред него, за да разчистват пътя във вдигащата се дрезгавина. Докато вървеше, в него непрекъснато се блъскаха и притискаха космати силуети с лица на пор.
Той зърна слаба, безформена фигура да приближава вратите на двора.
— Буниън! — тихо предупреди.
Коболдът в миг се намери до вратата и откърти катинара от скобите. Той се хвърли върху изненадания трол, преди онзи да осъзнае какво става и да може дума да пророни.
Бен и Уилоу бързо излязоха от двора, Куестър и Абърнати вървяха подире им, гони гномите се изсипаха след тях. Почти веднага се надигнаха викове на тревога и гърлените им крясъци разтърсиха съня на скалните тролове. Троловете се подадоха от къщурките си, като мърмореха недоволно. Гномите се разпръснаха, набитите им фигурки се движеха много по-бързо, отколкото Бен можеше да предположи. Той рязко спря. От всеки ъгъл се подаваха скални тролове.
— Куестър — извика той като обезумял.
Над тях избухна искряща бяла светлина и се появи Страбо. Драконът летеше над падината и бълваше огън на всички страни. Скалните тролове неистово се спуснаха да бягат, за да се скрият, а гони гномите нададоха ужасен вой. Бен не можеше да повярва на очите си. Откъде се бе взел драконът?
Тогава зърна Куестър, който неистово размахваше вдигнатите си ръце и отстъпваше назад. В същия миг забеляза, че Страбо имаше само един крак, крилете му не бяха разположени на точното си място върху удълженото му обло тяло, а върху покритата му с козина шия имаше странни кичури пера. Драконът бълваше огън към земята, но не изгаряше нищо, беше имитация. Куестър бе сполучил да отклони вниманието.