Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— А как беше последното парти на Слагхорн? — приглушено от дебелия гумен щит, попита Хари.
— Ами всъщност беше доста забавно. — каза Хърмаяни, слагайки си защитни очила. — Искам да кажа, помрънка малко за известни подвизи, а и така се умилква на МакЛаген, защото има толкова много връзки, но храната наистина си я биваше, а и ме представи на Гуеног Джоунс.
— Гуеног Джоунс? — каза Рон и очите му се разшириха зад защитните очила. — Самата Гуеног Джоунс? Капитанът на Холихедските Харпии?
— Същата. — отговори Хърмаяни. — Аз лично мисля, че е малко глупавичка, но…
— Стига разговори тук! — рязко каза професор Спраут, като бързо се приближи и ги изгледа сурово. — Туткате се, докато всички останали започнаха, а Невил вече се сдоби с първата си шушулка.
Те се огледаха и видяха Невил, който седеше с разкървавена устна и няколко грозни драскотини на едната си буза, но стискаше неприятно пулсиращ зелен обект с големина колкото грейпфут.
— Добре професоре, сега започваме. — каза Рон, като бързо добави, обръщайки се настрани. — Хари, дали да не използваме Муфлиато?
— Не, няма! — веднага отговори Хърмаяни, която винаги се нервираше при мисълта за Нечистокръвния Принц и неговите заклинания. — Ами добре, хайде да започваме…
Тя погледна другите двама неспокойно. И тримата си поеха дълбоко въздух и се хвърлиха към чепатия пън между тях.
Той веднага оживя. Дълги, бодливи, къпиноподобни филизи изкочиха от върха му и се заразмахваха из въздуха. Един се заплете в косата на Хърмаяни и Рон го удари с чифт градински ножици. Хари успя да заклещи двойка филизи и ги завърза заедно. Отвори се дупка в пипалоподобните разклонения. Хърмаяни смело пъхна ръка в дупката, която се затвори като капан около лакътя й. Хари и Рон задърпаха и заизвиваха филизите, карайки дупката отново да се отвори и Хърмаяни освободи ръката си, стискайки в ръката си шушулка, досущ като тази на Невил. Бодливите филизи моментално се успокоиха и извития пън отново си изглеждаше като невинна, мъртва буца дърво.
— Знаете ли, не мисля, че ще завъдя едно от тези в градината, когато си имам моя къща — каза Рон, докато вдигаше очилата си на челото и бършеше потта от лицето си.
— Подай ми бокал. — каза Хърмаяни, която държеше пулсиращата шушулка на една ръка разстояние. Хари й подаде една и тя я пусна в бокала, като я гледаше с отвратен поглед.
— Не бъдете гнусливи, изтискайте ги, най-хубави са, когато са пресни — извика професор Спраут.
— Както и да е, — каза Хърмаяни, продължавайки прекъснатия разговор, все едно цепеницата не ги беше атакувала току-що, — Слагхорн ще даде Коледно парти и няма начин да се измъкнеш Хари, защото той ме помоли да проверя кога имаш свободни вечери, за да може да го организира, когато е сигурен че ще дойдеш.
Хари изохка. В този момент Рон, който се опитваше да спука шушулката в бокала, използвайки и двете си ръце, изправяйки се и мачкайки я колкото сила имаше, каза ядосано:
— И това е поредното парти само за фаворитите на Слагхорн, нали?
— Само за членовете на клуба е, да. — каза Хърмаяни.
Шушулката изхвърча изпод пръстите на Рон и се удари в прозореца на оранжерията, рикошира от врата на професор Спраут и събори старата й, кърпена шапка. Хари отиде да прибере шушулката. Когато се върна, Хърмаяни казваше:
— Виж, не аз съм измислила името „Клуб Слуз…“
— „Клуб Слуз“. — повтори Рон, с насмешка, достойна за Малфой. — Това е жалко. Е, надявам се да се наслаждаваш на партито. Защо не опиташ да се хванеш с МакЛагън, тогава Слагхорн може да ви направи Крал и Кралица Слуз…
— Можем да си заведем гости, — каза Хърмаяни, която по някаква причина беше станала алено червена. — и аз исках да поканя теб, но ако мислиш, че е глупаво, по-добре да не си правя труда.
На Хари изведнъж му се прииска шушулката да беше излетяла по-нататък, та да не му се налага да стои с двамата. Незабелязан от никого от тях, той взе бокала, в който беше шушулката и започна да се опитва да я отвори по възможно най-шумния и енергичен начин, за който се сети. За нещастие, все още чуваше всяка дума от разговора им.
— Щеше да ме поканиш? — попита Рон, с напълно променен глас.
— Да. — отговори Хърмаяни гневно. — Но, щом очевидно предпочиташ да се хвана с МакЛагън…
Настъпи пауза, докато Невил продължаваше да блъска жилавата шушулка с градинарската лопатка.
— Не, не предпочитам. — каза много тихо Рон.
Хари пропусна шушулката, удари бокала и го строши.
— Репаро. — бързо каза той, събирайки парчетата с пръчката си и бокалът отново се събра в едно. Строшаването обаче, явно напомни на Рон и Хърмаяни за присъствието на Хари. Хърмаяни пламна и веднага се засуети около своето копие на „Месоядните дървета по света“, за да намери правилния начин за приготвяне на сок от „Snargaluff шушулки“. Рон от своя страна имаше овчи поглед, но и изглеждаше доста доволен от себе си.