Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Неговите способности, както чу и сам, бяха забележително добре развити за толкова млад магьосник, а най-интересното и всъщност злокобно беше, че той вече беше способен да ги контролира в една или друга степен и съответно да ги използва напълно съзнателно. Сам видя, че това не бяха произволно насочвани, неконтролируеми магии, типични за малките магьосници. Той вече използваше магии срещу други хора за да ги плаши, наказва, за да ги контролира. Малките историйки за удушения заек и невръстните момченце и момиченце, които той е примамил в пещерата бяха най-показателни…
— И той е можел да говори със змии. — възкликна Хари.
— Именно, рядка способност, която като цяло се приема за свързана с Тъмните Изкуства, при все, че както ние много добре знаем, има велики и добри магьосници, които също говорят със змии. Това, че може да говори с влечуги, не ме направи и наполовина толкова обезпокоен, колкото очевидния му инстинкт към жестокост и доминация, както и прикритостта му.
— Времето отново ни кара да изглеждаме като глупаци. — отбеляза Дъмбълдор, сочейки тъмното небе навън. — Но преди да си тръгнеш, искам да поставя акцента на вниманието ти към определени особености от сцените, на които току-що станахме свидетели, тъй като те ще се окажат от голяма важност за нещата, които ще разискваме при следващите ни срещи.
— Първо, надявам се, че забеляза реакцията на Риддъл, когато споменах, че той дели първото си име с други.
Хари кимна.
— С това той демонстрира своето презрение към всичко, което го свързва с другите хора, всичко, което го прави обикновен. Дори тогава той желаеше да бъде различен, обособен, всеизвестен. Много скоро, както знаеш и сам, той промени своето име и създаде маската Лорд Волдемор, зад която той се крие толкова дълго.
— Вярвам, че ти също така забеляза, че по това време Том Риддъл вече е бил изключително самостоятелен, потаен и явно без приятели. Той не желаеше помощ или дори компания по време на своето пътуване до „Диагон-али“. Той предпочиташе да действа сам. Възрастния Волдемор е абсолютно същия. Ще чуеш много смъртожадни да твърдят, че Волдемор им се доверява, че само те са близки до него, че дори го разбират. Те са в заблуда. Лорд Волдемор никога не е имал, нито доколкото ми е известно, е искал някога приятел.
— И последно — надявам се, че съзнанието ти не е твърде изморено за да обърне внимание на това, че младия Том Риддъл е обичал да събира трофеи. Ти видя кутията със скрити предмети, която той беше скрил в стаята си. Те бяха отнети от жертви на неговото тиранично поведение, сувенири на отблъскващите страни на магията. Запечатай в съзнанието си тази негова склонност да събира като сврака трофеи, тъй като по-късно тя ще се окаже важна.
— А сега е време за сън.
Хари застана на краката си. Докато прекосяваше стаята, очите му попаднаха върху малката маса, върху която пръстена на Марволо Гаунт беше поставен последния път. Сега обаче го нямаше.
— Да, Хари? — попита Дъмбълдор, който видя, че Хари се е заковал на едно място.
— Пръстенът го няма. — рече Хари, оглеждайки се наоколо. — Но аз допуснах, че може да притежавате езика15 или нещо подобно.
Дъмбълдор отправи сияеща усмивка към него, гледайки го през очилата си.
— Много проницателно, Хари, но езика винаги си е бил език.
И след тази озадачаваща забележка той даде знак на Хари, който разбра, че вече е време да тръгва.
14. Феликс Фелисис
Първият предмет, който Хари имаше на следващата сутрин, беше билкология. По време на закуска той не бе имал възможност да разкаже на Рон и Хърмаяни за урока си с Дъмбълдор, от страх да не ги подслушват, но ги запозна със ситуацията докато се вървяха през зеленчуковата градина към оранжериите. Бруталният вятър от уикенда най-после бе отминал. Особената мъгла се беше завърнала и им отне повече време от обикновено да открият правилната оранжерия.
— Леле, плашеща мисъл, момчето Ти-Знаеш-Кой. — каза тихо Рон, докато заемаха местата си около един чепат Snargaluff (от snare — капан) пън, който беше работния проект за този срок и започнаха да си слагат защитните ръкавици. — Но аз все още не разбирам, защо му трябва на Дъмбълдор да ти показва всички тези неща. Искам да кажа, наистина е интересно и така нататък, но какъв е смисълът?
— Не знам. — каза Хари, поставяйки си гумен щит. — Но той каза, че е изключително важно и ще ми помогне да оцелея.
— Мисля, че е фантастично. — сериозно додаде Хърмаяни. — Има смисъл да знаеш за Волдемор колкото е възможно повече. Как иначе ще разкриеш слабостите му?
15
Всъщност е „устна хармоника“. Бел.Mandor.