Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Настроението му беше толкова добро и Клейтън се държеше така предразполагащо, че Уитни се осмели да зададе въпроса, който от дълго време я измъчваше.
— Колко плати на баща ми за мен?
Усмивката му моментално угасна.
— Ако не можеш да направиш друго за мен, поне престани да се възприемаш като стока, която съм купил — отвърна той.
Но въпросът вече беше зададен и тя нямаше да намери покой, докато не научеше отговора.
— Колко? — упорито повтори.
Клейтън се поколеба и накрая с леден тон отвърна:
— Сто хиляди лири.
Зави й се свят. Никога, дори и в най-смелите си предположения не беше допускала, че цифрата е толкова огромна. Та един прислужник печелеше тридесет-четиридесет лири годишно! Дори да прекараха целия си живот в лишения, двамата с Пол никога нямаше да успеят да се изплатят. Сега съжали, че е попитала. Не искаше да разваля вечерта — това беше първото им и последно появяване заедно на публично място.
— Постъпили сте глупаво, милорд! — Опита се да обърне всичко на шега.
Клейтън свали ръкавиците си и ги хвърли небрежно на седалката.
— Нима? И защо мислите така, мадам?
— Защото не трябваше да допускате баща ми да вземе дори и шилинг повече от деветдесет и девет хиляди! — засмя се Уитни.
Клейтън подозрително я изгледа, после се облегна назад и също се засмя.
— Ако един мъж реши да се сдобие със съкровище, не си струва да се пазари за няколко лири! — отвърна той и я притегли към себе си.
Двамата замлъкнаха и впиха погледи един в друг. Клейтън леко наклони глава и прошепна:
— Искам те!
Устните му покриха нейните и тялото й потръпна от възбуда.
Дворецът на семейство Ръдърфорд блестеше празнично. Дългата алея, водеща към централния вход беше пълна с карети. Въпреки многото пристигащи гости Клейтън и Уитни незабавно бяха въведени вътре. Във фоайето ги посрещна слуга, който пое наметките им, и двамата тръгнаха по застланото с мека пътека стълбище, украсено с букети бели орхидеи, поставени във високи сребърни вази.
Клейтън я отведе до един балкон, за да й даде възможност да се наслади на балната зала отвисоко. Нейният първи бал в Лондон, помисли си тя. И последен. Огромни кристални полилеи разпръсваха светлината си върху шумното множество. Двете стени бяха покрити с огледала и в тях като в калейдоскоп се отразяваха изящните рокли на дамите и строгите тоалети на господата.
— Готова ли си? — попита Клейтън и взе ръката й, готов да тръгне.
Уитни, която търсеше да зърне Ники, осъзна, че всички погледи са отправени нагоре, към нея и Клейтън. Уплашено отстъпи назад. Разговорите на висок глас стихнаха, сега откъм залата се чуваше само шушукане и Уитни с притеснение си помисли, че всички обсъждат нея и кавалера й.
— Всички ни гледат — прошепна тя.
Напълно безразличен към вълнението, което предизвика появата му, Клейтън хвърли поглед към множеството, после се обърна към Уитни.
— Забелязах — кимна той.
Един представителен мъж, най-вероятно домакинът на бала, бързо се приближи към тях.
— Клейтън! — през смях рече Маркъс Ръдърфорд. — Къде, по дяволите, беше? За малко да започна да вярвам на слуховете, че си изчезнал от лицето на земята!
Двамата мъже, които очевидно бяха близки приятели, размениха по няколко думи. Лорд Ръдърфорд беше около тридесет и седем годишен симпатичен мъж с проницателен син поглед, който внезапно се спря върху Уитни.
— Кое е това прелестно създание до теб? — поиска да знае лордът. — Мога ли да й се представя?
Обзета от колебание, Уитни вдигна поглед към Клейтън за подкрепа и забеляза, че той я гледа с гордост.
— Уитни — започна Клейтън, — позволи ми да ти представя моя приятел лорд Маркъс Ръдърфорд… — И тъй като лордът продължаваше да държи ръката на дамата в своята, Клейтън шеговито завърши: — Маркъс, махни си ако обичаш ръцете от бъдещата ми съпруга, госпожица Уитни Стоун!
— Уитни? — повтори удивено Маркъс Ръдърфорд. — Какво необичайно… — Спря по средата на изречението и с усмивка погледна приятеля си: — Добре ли чух?
Клейтън кимна утвърдително и възхитеният поглед на лорда се върна отново върху Уитни.
— Елате с мен, госпожице. Както вече сигурно сте забелязали, долу има поне шестстотин души, които горят от нетърпение да разберат коя сте.
Клейтън изглежда нямаше нищо против предложението на приятеля си и Уитни реши да поеме нещата в свои ръце.
— Милорд, бихме искали да запазите в тайна новината за предстоящата ни сватба! — Погледна умолително към Клейтън.
Изглеждаше толкова разстроена, че той с неохота се отказа от плана си да я представи на всички като своя годеница.