Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Знаеш, че да — прошепна Уитни и засрамено извърна очи към тавана.
Клейтън огледа тревожно бледото й лице. Въпреки моментната й веселост можеше да се закълне, че любимата му беше твърде напрегната. Не се притесняваше от тазсутрешното й изявление, че сватба няма да има, което беше накарало баща й да хукне уплашено към дома на херцога. Мартин Стоун беше проклет глупак, който продължаваше да обърква нещата въпреки предупреждението.
— Бих искал да ме придружиш на един бал в Лондон — каза твърдо Клейтън. — И можеш да вземеш със себе си онзи свой ангел-хранител — дребната белокоса женица, която всеки път, щом се появя в къщата ви, ме гледа така, сякаш се каня да отмъкна сребърните прибори.
— Клариса — Уитни разсеяно произнесе името на личната си прислужница. Мозъкът й трескаво търсеше най-добрия начин да откаже поканата му.
Клейтън кимна.
— Тя може да изпълнява ролята на дуеня, така че няма да имаш нужда от официална придружителка. — Той съзнаваше, че лейди Гилбърт щеше да бъде много по-подходяща компаньонка за Уитни, но искаше да я има само за себе си за известно време. — Ако потеглим за Лондон вдругиден сутринта, ще пристигнем в късния следобед. Ще имаш време да посетиш приятелката си Емили, а също и да си починеш преди началото на бала. Убеден съм, че семейство Арчибалд ще бъдат щастливи да отседнеш у тях за през нощта. Ще се върнем тук на следващия ден. — И преди да му откаже — нещо, което тя се канеше да направи — той добави: — В момента леля ти пише бележка до Емили, с която я известява за твоето пристигане.
За миг се зачуди каква лудост беше обзела леля й, та да се подчини на желанието на херцог Клеймор, но после осъзна, че лейди Ан не беше в по-изгодна позиция от нейната и не можеше да се противопостави на всесилния херцог.
— Дори не си направи труда да ме попиташ, направо се разпореждаш — с раздразнение отбеляза тя.
Клейтън не обърна внимание на абсолютното й безразличие към бала. Идеята му беше хрумнала тази сутрин, докато разговаряше с баща й.
— Искрено се надявах, че предложението ми ще ти хареса — рече той.
Естественият му отговор я накара да се засрами от грубостта си. Уитни с въздишка прие неизбежното.
— На какъв бал ще присъстваме?
— На бала, даван от лорд Ръдърфорд.
Клейтън не очакваше никаква реакция при споменаването на въпросното име, затова не беше подготвен за онова, което последва. Очите на Уитни се разшириха от ужас и тя попита:
— От кого?
Преди той да успее да отговори, от гърдите й се изтръгна горчив смях. Очите й се наляха със сълзи и тя се отпусна изнемощяла в ръцете му.
Когато най-после успя да се съвземе, тя се отдръпна назад и тихо рече:
— В момента виждаш пред себе си една жена, която започва да гледа на житейските трагедии като на шеги на съдбата. Леля ми знае ли вече? — добави любопитно тя. — За това на кой бал ще ме водиш?
— Не. Защо питаш?
Уитни взе писмото на Ники и му го подаде.
— Писах на Ники тази сутрин и му казах да не идва, защото имам задължения, които ще ме задържат далеч от дома за известно време.
Клейтън смачка листа и й го върна обратно.
— Чудесно — отвърна той, раздразнен от умалителното име, с което Уитни беше нарекла Никълъс Дьовил, докато все още упорито се обръщаше към Клейтън, за когото беше сгодена, с официална любезност. После внезапно го обзе задоволство при мисълта, че когато Дьовил влезе в балната зала, ще види Уитни под ръка с него. Той леко я целуна по челото и каза:
— Ще мина да те взема вдругиден в девет сутринта. Бъди готова.
21.
Две лъскави черни карети спряха пред входа на къщата. Уитни сложи бързо ръкавиците си от мека ярешка кожа и влезе във фоайето, където я очакваха Мартин Стоун и лейди Ан, за да се сбогуват с нея. Момичето подмина баща си, сякаш той не беше там, и пламенно прегърна леля си. Беше се опитала да убеди Клейтън, че леля Ан е по-подходяща за нейна придружителка от Клариса, но херцогът не искаше и да чуе за това — според него камериерката можеше да изпълнява двойна функция: на компаньонка и на лична прислужница. Освен това пътуването щеше да бъде кратко, а като бъдещ съпруг на госпожица Стоун Клейтън имаше пълното право да претендира за няколко часа насаме с годеницата си, далеч от погледите на близките й.
— Къде е Клариса? — озърна се Уитни, когато Клейтън й помогна да се настани в първата карета.
— В каретата зад нас, където най-вероятно вече се е зачела в книгите, които си позволих да й осигуря за из път — отвърна той.
— Клариса обожава романите! — отбеляза момичето.
— Избрал съм й „Успешното ръководство на големите имения“ и „Диалозите“ на Платон — призна Клейтън. — Прибрах стълбичката на каретата и затворих вратата, преди вярната ти прислужница да е видяла заглавията, така че само мога да гадая за реакцията й при вида на двете книги.