Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Разви пергамента и прочете датата — шести януари, хиляда четиристотин деветдесет и девета година.
Аз съм Дженифър Мерик Уестморланд, херцогиня на Клеймор, съпруга на Ройс Уестморланд и майка на Уилям, роден на трети януари. Изпращам ви своите поздрави и благопожелания…
Уитни като омагьосана се зачете във вълшебната приказка, разказваща за живота на първите херцог и херцогиня на Клеймор, предадена от Дженифър Мерик Уестморланд. Беше описала обзелия я ужас, когато Черният вълк, нейният бъдещ съпруг, я отвлякъл от семейния замък в Шотландия и я отвел в Англия. Тя се опитала да се отскубне от хищните му лапи, но не успяла, а после кралят с декрет принудил насилника да се ожени за нея… Разказът беше дълъг и интересен, но независимо от случките, описани в писмото, от всяка дума и ред лъхаше огромната любов на Дженифър към съпруга й. В края на писмото първата херцогиня на Клеймор казваше, че слага миниатюра с образа си в ковчежето, за да знаят бъдещите носителки на тази титла как е изглеждала.
Когато споделих с обичния си съпруг идеята си за това ковчеже, което да се предава от поколение на поколение, той веднага повика художник и нареди да ми направят портрет. В действителност очите ми не са толкова големи, нито лицето ми — толкова прелестно, но съпругът ми се кълне, че приликата е поразителна. По негова идея гравирахме името ми на гърба на миниатюрата, за да можете лесно да откриете лика ми сред множеството други, които ще напълнят това ковчеже. Моля се и вашите мъже да направят това, което моят направи за мен. Иска ми се да можех и аз да видя лицата ви.
Погледът на Уитни се замъгли от напиращите сълзи.
Тя разрови портретите и откри една миниатюра в златна рамка. Обърна портрета, за да види дали името е на първата херцогиня на Клеймор, и се усмихна през сълзи. Жестокият херцог, наречен Черният вълк, не се беше задоволил да остави само инициалите на съпругата си на гърба на портрета, беше наредил да изпишат и неговите, красиво вплетени в нейните, и да ги обградят със сърце.
Уитни притисна миниатюрата към сърцето си и после с неохота го остави настрана.
Чете писмата и разглежда вещите, оставени в ковчежето, чак до следващия следобед.
Тази вечер, когато Клариса отнесе детето в детската стая, за да го приспи, Уитни поръча да й донесат хартия и мастило и започна да пише:
Аз, Уитни Алисън Уестморланд, Девета херцогиня на Клеймор, съпруга на Клейтън Робърт Уестморланд и майка на Ноел, роден на дванадесети декември…
Спазвайки традицията, тя описа как Клейтън я беше ухажвал и как двамата се бяха оженили. Когато привърши, вдигна поглед към съпруга си. Херцогът седеше в креслото до камината и четеше някаква книга.
— Довърших писмото — каза тя. — Според традицията сега трябва да оставя и портрета си в сандъчето. Каза, че си донесъл миниатюра с образа ми. Би ли ми я дал?
Клейтън се надигна от креслото и за нейна изненада приседна на леглото до нея.
— Къде е портретът ми? — попита тя, любопитна да види коя от всички миниатюри с нейния образ е избрал и какво е наредил да изпишат на гърба.
В отговор Клейтън отвори чекмеджето на нощното шкафче и извади от там малък портрет от деня на сватбата им. На гърба беше написано: „Уитни, моя съпруга и моя любов“.