Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Ще запазим новината в тайна за известно време, Маркъс — с неохота повтори той.
— Трябва да сте луди да вярвате, че такова нещо може да остане скрито от хората. Новината ще се разнесе за по-малко от час! — Той се извърна и тръгна към стълбището, като подхвърли през рамо: — Ще ми разрешите ли да споделя поне с госпожа Ръдърфорд? Тя ме натовари със задачата на всяка цена да разбера коя е тази прекрасна млада дама.
Клейтън кимна, преди Уитни да успее да възрази.
— Само гледай какво ще се случи сега! — прошепна нервно тя.
Лорд Ръдърфорд се приближи с енергична крачка към съпругата си, прошепна й нещо и дамата изненадано извърна поглед към балкона, после заговорнически се усмихна. Още щом лордът се отдалечи от жена си, тя се спусна към най-близката до нея дама и тихо й каза нещо. Последната веднага погледна към Клейтън и Уитни, после вдигна ветрилото пред лицето си и наклони глава към съседката си.
— Приключихме с тайната! — ужасено промълви Уитни. Попита слугата в ъгъла къде може да се освежи и се затича към посочената стая, без да се вълнува как ще изтълкува Клейтън реакцията й.
Очите й се втренчиха в отражението й в огледалото. Това беше ужасно! Истинско бедствие! Гостите в онази зала познаваха Клейтън, бяха негови приятели и познати. В следващите петнадесет минути всички щяха да знаят, че е сгоден за нея, а само след седмица нямаше да има човек в Лондон, който да не е разбрал. Когато тя се омъжеше тайно за Пол, нямаше да има съмнение, че го е направила, за да избяга от Клейтън и от брака с него. Мили Боже! Херцогът на Клеймор щеше да бъде опозорен. Не можеше да постъпи така с него. Дори и да искаше, не би посмяла да го стори. Ако го направеше за смях пред хората, Клейтън не би се поколебал да й отмъсти по възможно най-жесток начин. Та той имаше достатъчно власт, за да навреди не само на нея и на баща й, но и на леля Ан и чичо Едуард!
Тръсна глава и се опита да се овладее. Не биваше да се крие в тази стая като някоя истеричка, както и не можеше да напусне бала. Трябваше да възвърне самообладанието си и да разсъждава логично. Първо, Клейтън години наред беше бягал от брака като дявол от тамян. Ако той не се оженеше за нея, нямаше ли всички да си помислят, че тя просто вече не го привлича и че той, а не тя се е отказал от обвързване? Без съмнение така щяха да си помислят, особено след като откриеха, че не е богата и не произхожда от аристократично семейство.
Напрежението й като че ли започна да отслабва. След още няколко минути успя да убеди себе си, че когато Клейтън я подкрепи в молбата й към лорд Ръдърфорд да запази всичко в тайна, той всъщност сведе новината за годежа им до рамките на непотвърден слух. И нали именно Лондон беше известен с това, че слуховете се забравяха толкова бързо, колкото се и разпространяваха? Емили й беше казала така. Тези разсъждения я накараха да се почувства много по-добре.
Сърцето й се сви от болка, когато си спомни колко горд изглеждаше Клейтън, докато я представяше на приятеля си като своя годеница. През изминалите седмици той нито веднъж не беше споменал думата „любов“, нито пък даваше да се разбере, че го е грижа за Уитни. И все пак изражението му тази вечер не можеше да бъде изтълкувано погрешно — Клейтън държеше на нея, и то много. Не искаше да му се отплаща със зло. Можеше поне тази вечер да се престори, че отвръща на чувствата му.
След като взе това решение, тя отново се погледна в огледалото и остана доволна от онова, което видя — една самоуверена, спокойна млада жена с гордо вдигната глава. Посегна да отвори вратата, но замръзна на място, когато до слуха й достигнаха нечии думи:
— Роклята й е от Париж.
— Но името й показва, че е англичанка — отвърна друг глас и добави: — Вярваш ли на слуховете, че са сгодени?
— Разбира се, че не. Ако момичето е било достатъчно умно да получи предложение за женитба от Клейтън, то със сигурност щеше да е също толкова умно да го накара да помести официално съобщение на страниците на „Таймс“. Дори Клейтън не би се отметнал от годеж, обявен официално.
Намеси се трети глас:
— Сгодени са, можете да бъдете сигурни! Двамата с Лорънс току-що разговаряхме с негова светлост и трябва да ви кажа, че съм напълно убедена в това!
— Да не искаш да кажеш, че Клейтън е потвърдил новината пред вас? — възкликна първата дама.
— Не бъди глупава! Знаеш колко потаен може да бъде Клейтън, когато усети, че някой си пъха носа в личните му дела.
— Тогава какво те кара да бъдеш толкова сигурна?
— Две неща. Първо, когато Лорънс го попита къде са се срещнали, той се усмихна така, че горката Ванеса Стандфийлд за малко не умря. Спомняте си как преди Клейтън да замине така неочаквано за Париж, Ванеса разправяше, че той се кани да й поиска ръката, нали? Е, сега тя изглежда като пълна глупачка, защото е повече от очевидно, че той е заминал за Франция, за да бъде близо до госпожица Стоун. Клейтън призна, че се е запознал с нея преди няколко години именно в Париж. Между другото, когато заговори за госпожица Стоун, той просто се пръска от гордост!