Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Ако мога така да се изразя, милорд, чудесно е да бъдем отново в Лондон — рече личният му прислужник Армстронг, помагайки му да облече жилетката от черен брокат и изящния фрак.
Когато всичко беше готово. Армстронг отстъпи назад и с гордост огледа господаря си Херцогът беше неотразим във вечерния си костюм.
— Е, издържах ли на огледа, Армстронг? — подхвърли той.
Прислужникът преглътна от вълнение Херцог Клеймор рядко се държеше толкова сърдечно с прислугата.
— Напълно, ваша светлост — отвърна, но когато Клейтън излезе, той си даде сметка, че най-вероятно госпожица Стоун беше причина за превъзходното настроение на господаря му. В този момент не беше толкова сигурен, че ще спечели облога с кочияша Макрий. Досега не можеше да допусне, че херцог Клеймор ще се ожени за онова момиче.
Макрий, облечен в официална ливрея специално за случая, скочи от капрата и отвори вратата на каретата, когато Клейтън приближи.
Херцогът доволно се усмихваше, като си представяше реакцията на всички, когато тази вечер се появеше на бала на Ръдърфорд с Уитни. От нощта на маскарада в Париж мечтата да покаже на всички, че тя е негова, не го напускаше. И нима имаше по-добро място за представянето й пред висшето лондонско общество от дома на неговите добри приятели?
Как щяха ла ахнат Елен и Маркъс Ръдърфорд, когато разберат, че девойката до него всъщност му е годеница! Защото той нямаше намерение да скрива този факт от никого в Лондон. Това нямаше да бъде нарушение на дадената на Уитни дума да запази годежа им в тайна, защото Лондон не се включваше в понятието „у дома“. Тайна! С какво отвращение го изпълваше тази дума! Та той искаше целият свят да разбере за щастието му!
— Той е тук! — Емили буквално влетя в стаята на приятелката си, след като посрещна важния си гост и го въведе в дома си. — Само си помисли — правиш своя дебют в Лондон на най-важния бал на годината, и то придружена от херцог Клеймор! Как ми се иска Маргарет Меритън да можеше да те зърне отнякъде! — засмя се тя. Ентусиазмът й беше нараствал с всяка изминала минута и сега беше достигнал връхната си точка.
Уитни се усмихна и тръгна към долния етаж. Когато зърна Клейтън да разговаря с лорд Арчибалд пред стълбището, сърцето й трепна. Сепна се. Не разбираше защо се зарадва толкова, че го вижда.
Клейтън вдигна поглед и дъхът му спря, а цялото му същество се изпълни с гордост. Облечена в семплата си рокля от златист сатен, Уитни приличаше на богиня. Тънката материя подчертаваше съблазнителните извивки на тялото й, в косата й бяха вплетени диаманти и турмелини, а на устните й грееше очарователна усмивка. Никога не беше изглеждала по-привлекателна и чувствена. Беше красива, бляскава, пленителна… И беше негова.
Дългите й ръкавици стигаха над лактите и когато тя най-после се изправи до него, той взе дланите й в своите. Очите му искряха, а гласът му прозвуча дрезгаво, когато изрече:
— Господи, колко си хубава!
Уитни огледа с възхитен поглед кавалера си и спря засмените си очи на неговите:
— Но не колкото теб!
Клейтън побърза да обгърне голите й рамене със златистото наметало и едва когато двамата се озоваха навън, осъзна, че беше пропуснал да пожелае „лека нощ“ на домакините.
Загледана в захлопналата се зад прелестната двойка врата, Емили мечтателно въздъхна.
Съпругът й я прегърна и меко каза:
— Надявам се Уитни да не си загуби ума. Защото Клейтън няма да се ожени за нея. Чула си достатъчно клюки по негов адрес, за да знаеш, че съм прав. Дори и да се влюби в нея, той никога не би се свързал с жена, чието родословие е по-малко аристократично от неговото.
Нощта беше студена. Вятърът развя наметалото на Уитни и тя посегна към качулката. Забеляза спряната пред външните стълби карета.
— Мили Боже, твоя ли е тази карета? — почти извика тя. Златният герб върху вратата привлече погледа й. — Разбира се, че е твоя! — бързо добави тя и се опита да възвърне самообладанието си. — Просто не те възприемам като херцог — сметна за необходимо да добави и с мъка потисна ново възклицание, този път заради расовите жребци, впрегнати в каретата.
— Харесват ли ти? — попита Клейтън и й помогна да се настани на кадифената седалка.
— Дали ги харесвам? — Тя отметна качулката и обърна блеснал поглед към него. — Никога не съм виждала толкова красиви животни!
Ръката му обгърна раменете й.
— Тогава са твои.
— Не, не мога да ги приема. Наистина.
— Значи си решила да ме лишиш от удоволствието да ти правя подаръци? Знаеш ли колко ми беше приятно да плащам за роклите и бижутата ти, без дори да имаш и най-малка представа за това откъде идват парите?