Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Не мога да си го представя да се пръска от гордост, когато говори за някоя жена — скептично рече втората дама. — Каква е втората причина?
— Ами погледа, който херцогът хвърли на Ийстърбрук, когато последният го помоли да бъде представен на госпожица Стоун. Повярвайте ми, погледът на негова светлост беше направо смразяващ!
Уитни не издържа и отвори вратата. Когато подмина трите занемели от изненада и уплаха дами, тя им кимна и леко се усмихна.
Клейтън продължаваше да стои там, където го беше оставила, но вече не беше сам, а беше заобиколен от десетина дами и господа. Въпреки тълпата около него Уитни не се затрудни да го открие — той се извисяваше над всички останали. Тя се спря. Колебаеше се дали да продължи към групата, или да остане на мястото си, когато Клейтън я видя. Той просто кимна на събеседниците си и без обяснение напусна компанията, за да се присъедини към Уитни.
Двамата заслизаха по витото стълбище към огромната бална зала, но вместо да я покани на танц, кавалерът й я отведе в една отдалечена от танцуващите двойки ниша.
— Не искаш ли да танцуваш? — любопитно го погледна Уитни.
Той се засмя и поклати отрицателно глава.
— Последния път, когато танцувахме, ти ме заряза по средата на валса!
— Тогава не заслужаваше нищо друго — подразни го тя.
Клейтън взе две чаши с шампанско от близката масичка, подаде й едната и кимна към приближаващите към тях хора:
— Кураж, скъпа! Идват!
Уитни пресуши чашата си на един дъх и посегна за втора. Имаше нужда от още алкохол. За кураж.
Идваха на групи по пет-шест души, любопитни да узнаят къде се е губил Клейтън през всичкото това време и изгарящи от желание да го поканят на едно или друго предстоящо тържество. Към Уитни се отнасяха със смесица от подозрение и изключителна сърдечност, макар че някои от дамите едва успяваха да прикрият ревността си. И нищо чудно, помисли си развеселено тя, като скрито поглеждаше към Клейтън. Той беше невероятно красив и много жени със сигурност биха били щастливи да се радват на вниманието му.
Мина много време, преди двамата да успеят да останат насаме.
— Бих казала, че ме смятат за твоя метреса — с усмивка подхвърли тя.
— Както обикновено грешиш — отвърна Клейтън и спря поглед върху поредната празна чаша в ръката й. — Между другото, яла ли си нещо тази вечер?
— Да — разсеяно отвърна тя.
Лорд Ръдърфорд и още петима мъже крачеха към тях с очевидното намерение да я поканят на танц. Когато годеницата му се отдалечи с един от тях към излъскания паркет, Клейтън се облегна на една колона и замислено отпи от чашата си. Уитни може и да смяташе, че всички я смятат за негова любовница, но не беше права. Той се беше постарал да подскаже на присъстващите, че е сгоден за госпожица Стоун. За него не беше присъщо да гледа влюбено към жената, която придружаваше на едно или друго тържество, нито да подпира колоните, докато дамата му танцува с друг. Правейки това сега, той даваше ясно да се разбере, че отношенията му с Уитни са сериозни.
Не знаеше защо беше толкова важно за него точно тази нощ да покаже на всички, че тя е негова. Опитваше се да си внуши, че го прави, за да пресече ухажванията от страна на Ийстърбрук и останалите контета, но знаеше, че причината не е в това. Уитни сякаш го бе омагьосала. Усмивката й сгряваше сърцето му, а дори и случаен допир на тялото й до неговото караше цялото му същество да пламти от желание. В нея имаше вродена грация, съблазън, живост и интелект, които привличаха мъжете.
Нямаше търпение да види гъстите й тъмни коси, галещи гърдите му, да усети копринената кожа на тялото й, тръпнещо в екстаз под неговото. Преди предпочиташе да прави любов с жени, вещи в това изкуство, но сега мисълта, че Уитни е неопитна девойка, му доставяше неизразимо удоволствие. Щеше да й помогне да се превърне от момиче в жена през първата им брачна нощ; щеше да го направи умело и с огромна нежност, докато тя не започнеше да стене в ръцете му.
Три часа по-късно Уитни установи, че не си спомня с колко мъже е танцувала. Беше изпила твърде много шампанско. Настроението й беше приповдигнато и дори неодобрителният поглед на Клейтън, когато прие втората покана за танц на лорд Ийстърбрук, не успя да я смути. Беше убедена, че ще прекара нощта чудесно, когато случайно погледна над рамото на партньора си и забеляза, че Клейтън танцува. За пръв път тази вечер беше поканил друга жена. Девойката беше руса и изключително красива. Очите й не се откъсваха от мъжественото му лице, а на устните й трептеше усмивка. Беше облечена в прекрасна сапфирено-синя рокля, подчертаваща сладостните извивки на тялото й. Уитни почувства, че я пронизва ревност.