Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Уитни укорително поклати глава.
Докато каретата се движеше по неравния селски път, си мислеше, че както всички карети и тази изглежда по-широка и по-луксозна, когато се настаниш в нея, отколкото погледната отвън. А каретата на херцог Клеймор беше тапицирана с виненочервено кадифе и возеше невероятно меко. Двамата се бяха разположили удобно и ако широките му рамене докосваха нейните, то не беше поради липса пространство. Усещаше аромата на одеколона му и Уитни реши, че ще е по-добре да се концентрира върху гледката навън, отколкото върху тръпчивия мирис, който караше сърцето й ускорено да бие.
— Къде е домът ти? — попита след дълго мълчание тя.
— Там, където си ти.
Нежността в гласа му беше обезоръжаваща.
— Аз… Аз имах предвид истинският ти дом, замъка Клеймор — заекна тя.
— На час и половина път от Лондон при хубаво време.
— Много ли е стар?
— Много.
— В такъв случай сигурно е доста мрачен. — Той любопитно я погледна и момичето побърза да обясни: — Повечето от старите благороднически домове изглеждат много просторни и внушителни отвън, но отвътре са мрачни и потискащи.
— Всяко поколение собственици на замъка Клеймор е внасяло подобрения и е модернизирало сградата. Не мисля, че ще ти се стори неприветлива.
Изведнъж й хрумна, че тази резиденция на благородници най-вероятно е огромна и царствено красива, но тя никога няма да я види. Кой знае защо се натъжи при тази мисъл. Клейтън, изглежда, долови промяната в настроението й и се зае да я разсее с весели истории от своето детство. Никога до този момент не се беше държал толкова открито с нея и когато наближиха дома на Емили в Лондон, Уитни отново се усмихваше.
— Какво става? — попита Клейтън, когато забеляза, че спътницата му е напрегната.
— Чувствам се много неудобно да посетя дома на приятелката си с теб — призна нещастно тя. — Емили и лорд Арчибалд със сигурност ще си помислят, че е доста странно.
— Представи си, че ни предстои да се оженим — засмя се Клейтън, взе я в прегръдките си и така страстно я целуна, че Уитни забрави за страховете си.
Емили ги посрещна във фоайето сияеща от щастие и въпреки че без съмнение присъствието на Клейтън до приятелката й я изненада, тя с нищо не се издаде. Прегърна топло Уитни и я поведе към стаята за гости, после слезе на долния етаж, за да изпълни задълженията си на домакиня.
Когато четвърт час по-късно се върна горе, лицето й беше поруменяло от възбуда. Уитни, която помагаше на Клариса да разопакова багажа, забеляза блясъка в очите на приятелката си и въпросително я погледна.
— Значи е той! — изстреля на един дъх Емили, облягайки се на вратата. — Той току-що ми каза кой всъщност е. Майкъл е знаел през цялото време, но негова светлост го помолил да запази в тайна самоличността му. Всички в Лондон говорят за него, но аз никога не го бях виждала! Уитни! — На лицето й се изписа гордост заради приятелката й. — Отиваш на бала на Ръдърфорд с най-желания ерген в Европа! Балът на Ръдърфорд! — повтори тя, опитвайки се да зарази Уитни със своя ентусиазъм. — Та поканите за баловете, които семейство Ръдърфорд дават, са по-ценни от диаманти!
Уитни прехапа устни. Искаше й се да се довери на Емили, но се страхуваше да не би да я натовари с проблемите си. Ако споделеше, че е сгодена с този „най-желан в Европа ерген“, Емили щеше да бъде възхитена; ако признаеше, че изобщо не желае да се омъжва за него, приятелката й щеше да изкаже съчувствието си; ако й разкажеше за планираното след няколко дни бягство с Пол, тя щеше да се ужаси и да се опита да я убеди да избегне скандала.
— Отдавна ли знаеш, че това всъщност е херцог Клеймор?
— От около седмица — внимателно отвърна Уитни.
— Е? — Емили беше много развълнувана — Кажи ми всичко. Влюбена ли си в него? А той обича ли те? Не беше ли изненадана, кога го разбра, че е херцог?
— Бях поразена — призна Уитни и се усмихна, като си спомни какъв ужас я беше обзел в мига, в който беше разбрала, че е обещана на Клейтън.
— Разказвай нататък! — настоя приятелката й. Нетърпението й беше толкова силно, че Уитни неволно се усмихна, поклати глава и се постара да отвърне достатъчно твърдо, за да избегне поне за момента всички по-нататъшни въпреки, свързани с херцог Клеймор:
— Той не е влюбен в мен, нито аз — в него. Знаеш, че имам намерение да се омъжа за Пол. Всичко вече е уредено.
Наближаваше десет вечерта. Клейтън нямаше търпение да приключи по-скоро с вечерния си тоалет и да потегли за дома на семейство Арчибалд.