Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Е, госпожице — започна властно той, — определихте ли вече датата с негова светлост?
Уитни остави вилицата, облегна брадичка на сключените си длани и с престорена наивност изгледа баща си.
— Каква дата?
— Не се отнасяй с мен като с идиот! Знаеш, че имам предвид сватбата ви.
— Сватбата? — повтори Уитни. — Нима съм забравила да ти кажа? Няма да има сватба.
Тя се извини с поглед на леля си, стана от масата и напусна трапезарията.
— Мартин, ти наистина си голям глупак! — избухна лейди Ан. — Не бива да я притискаш така. Какъв избор й остава, освен да ти се противопостави?
Тя бутна чинията си и последва Уитни.
След минута Мартин също излезе от трапезарията. Нареди да приготвят каретата и се застяга да направи посещение на бъдещия си зет.
Към обяд главоболието на Уитни намаля, но настроението й беше все така лошо. Двете с леля й седяха във всекидневната и мълчаливо бродираха.
— Мразя да бродирам! — избухна изведнъж момичето. — Винаги съм мразела. Дори и да можех да го правя добре, пак щях да мразя това глупаво занимание!
— Зная — с въздишка отвърна леля й. — Но когато бродира, човек поне не се чуди къде да дене ръцете си.
Вратата се отвори и в стаята влезе един прислужник с писмо за Уитни.
— От Ники е — установи тя и лицето й се проясни. Нетърпеливо счупи печата и погледът й пробяга по равните редове.
Изведнъж усмивката й помръкна. Тя вдигна ужасен поглед към леля си.
— Ники пристига утре в Лондон.
— Негова светлост никак няма да бъде доволен от факта, че Никълъс Дьовил вероятно ще отседне в тази къща.
Уитни беше по-притеснена от друго. Чудеше се как да избегне срама, който щеше да изпита пред стария си приятел следващата седмица, когато се разнесе вестта за бягството и женитбата й с Пол.
— Няма да се стигне дотам — твърдо каза тя и се изправи, решена да вземе нещата в свои ръце.
— Какво мислиш да правиш? — полюбопитства леля й, щом я видя да посяга към листа и перото.
— Ще пиша на Ники да остане в Лондон. Каква болест предпочиташ? Малария или холера? — Понеже леля й не даде знак, че е склонна да погледне на проблема със същия горчив хумор, Уитни въздъхна и по-сериозно добави: — Просто ще уведомя Ники, че имам да направя няколко посещения далеч от дома и за съжаление няма да мога де се срещна с него при сегашното му пътуване. Може би следващия път. От писмото му разбирам, че няма да стои дълго в Англия — пристигнал е само за да присъства на някакво светско събиране, организирано от лорд Маркъс Ръдърфорд, който и да е той.
Ан поясни:
— Лорд Ръдърфорд е свързан с някои от най-богатите и аристократични семейства в Европа, включително и със семейство Дьовил. Чичо ти често е споменавал пред мен, че лордът е един от най-влиятелните членове в парламента.
— Зная само, че със сигурност е избрал най-неподходящия момент, за да покани Ники в Англия.
Почувства се по-добре. Беше направила всичко необходимо, за да предотврати задаващото се нещастие, и беше доволна от себе си.
Върна се към оставения на дивана гергеф и се нахвърли с настървение върху бродерията. Продължи да бродира дълго след като леля й беше излязла от салона. Така! Този бод беше за несправедливата Съдба, която я преследваше на всяка стъпка! Този беше за лорд Ръдърфорд, който беше отговорен за идването на Ники в Англия. Този бод беше за жестокия й безсърдечен баща. А следващият…
В озлоблението си Уитни не забеляза, че не насочва иглата към плата, и я забоде в показалеца си. Силно изохка.
Разнесе се тих смях, последван от познат плътен глас:
— Чудя се дали бродираш върху този плат или го изтезаваш?
Тя подскочи от изненада. Гергефът падна на пода. Нямаше представа колко дълго Клейтън е стоял на прага и я е наблюдавал. Засрамена от реакцията си, тя насочи цялото си внимание към пръста си.
— Да изпратя ли да доведат доктор Уитиком? — предложи през смях Клейтън. — Ако не ти харесва моят лекар, ще изпратя за „доктор Томас“, но наскоро разбрах, че той се е специализирал главно в областта на разтегнатите сухожилия и на навяхванията…
Уитни прехапа устни, за да не се засмее.
— Всъщност точно сега доктор Томас е зает с друг пациент — един нов жребец. А последния път, когато доктор Уитиком направи посещение в този дом, беше малко ядосан, че са го изпратили при един симулант, който нямаше нужда от лекарската му помощ. Страхувам се, че няма да остане по-доволен, ако го повикат напразно втори път.
— Наистина ли беше изпратен при симулант? — попита Клейтън.