Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Никой не знае това по-добре от мен.
Той я изгледа намръщено.
— Мисля да остана известно време в Лондон. Имам делови въпроси за уреждане, а също и достатъчно приятели, на които мога да гостувам по време на престоя си тук. В бележката ти пишеше, че си ангажирана през следващите две седмици. В края на тези две седмици двамата с теб отново ще обсъдим моето предложение. Тогава се надявам да си в състояние да мислиш по-трезво.
След края на танца Ники я върна при Клейтън, който вече беше поръчал да приготвят каретата.
— Какво те развеселява толкова, малка моя? — попита й, вземайки я в прегръдката си за последен танц.
— О, всичко! — засмя се тя. — Например, когато бях момиче, бях абсолютно сигурна, че никой няма да пожелае да се ожени за мен, а сега… Пол иска ръката ми, Ники твърди същото и ти, разбира се. Ще ми се да можех да се омъжа и за тримата едновременно — всички сте толкова мили… е допускам, че ревнуваш дори съвсем малко.
— А трябва ли? — напрегнато попита Клейтън.
— Всъщност би трябвало — отвърна с усмивка тя. — Ако е поради друга причина, то поне за да погъделичкаш суетата ми, тъй като аз наистина ревнувах, когато танцуваше Ванеса Стандфийлд. — После зашепна: — Когато бях малко момиченце, имах лунички!
— Не може да бъде! — престори се на шокиран той.
— Напротив, може. Имах стотици от тях, ето тук. — И посочи към носа си, после продължи с тон на човек, признаващ, че е извършил смъртен грях: — Освен това обичах да вися с главата надолу от клоните на дърветата. Всички останали момичета си представяха, че са принцеси, а аз — че съм маймуна. — Отметна глава назад и впи поглед в лицето на Клейтън, очаквайки да прочете неодобрение. Вместо това видя само веселия блясък в погледа му, примесен с възхита. — Забавлявах се чудесно тази вечер — призна внезапно тя, омагьосана от нежността, с която я гледаше.
Когато се настаниха в каретата и копитата на конете зачаткаха по покритите с паваж лондонски улици, Уитни се отпусна назад и с доволна въздишка рече:
— Шампанското е хубаво нещо!
— Едва ли и утре ще мислиш така — засмя се Клейтън и обгърна раменете й с ръка.
Слязоха пред дома на Арчибалд и Клеймор й помогна да стигне до входната врата. Там се спряха и мина известно време преди Уитни да разбере, че той сякаш очаква нещо.
— Много ли пих? — след кратко колебание попита тя.
— Съвсем не. Но се надявам, че имаш ключ.
— Ключ? — повтори объркано тя.
— За входната врата — подсказа й той.
— Да, разбира се.
След малко Клейтън се засмя и попита:
— Може ли да ми го дадеш?
— Кое? — Уитни направи отчаян опит да се концентрира. — О, да, ключа.
Огледа се за дамската си чантичка и откри, че я е окачила на рамото си. Дръжката беше прекалено къса за това.
— Дамите не носят подобни чанти по този начин — измърмори тя и започна да търси ключа.
Когато влязоха в тъмното фоайе, Уитни се обърна към Клейтън, за да му пожелае лека нощ. Силните му ръце я обгърнаха. Тя можеше да се откъсне от прегръдката му, но не помръдна. Сърцето й лудо заби, когато срещна погледа му и видя устните му да приближават към нейните.
Дланите му се плъзнаха по гърба й, после погалиха бедрата й. Ръцете й обгърнаха шията му и Уитни замаяно отвърна на целувката му.
После се отдръпна и остана разочарована, че Клейтън не направи опит да я задържи.
— Отивате твърде далеч, сър! — гневно изрече тя. Той се усмихна:
— Напълно разбираемо, след като тази вечер не намираш проявите ми на внимание към теб толкова отблъскващи.
— Предполагам си прав — отвърна през смях Уитни. — Ще ти призная нещо — мисля, че целуваш почти толкова добре колкото и Пол.
След този комплимент се извърна и тръгна нагоре по стълбите. На второто стъпало се спря и добави:
— Всъщност целуваш също като него, но ще се уверя в това, когато той се върне. Щом го видя отново, ще го помоля да ме целуне така, както ме целуваш ти. Така сравнението ще бъде по-точно. Ще бъде нещо като научно изследване! — допълни въодушевено.
— Сигурен съм, че ще го направиш! — шеговито отвърна Клейтън.
Уитни вдигна деликатните си вежди:
— Ще го направя, ако искам.
Обзе я необясним гняв. Вдигна ръка и понечи да удари херцога, но залитна и ударът попадна върху малка картина, закачена на стената. Картината шумно падна на пода.
— Виж какво направи! — изсъска тя. — Ще събудиш цялата къща.
С тези думи тръгна по стълбите и скоро изчезна от погледа му.
22.
Емили беше поръчала богата закуска — достойна за херцог Клеймор. Всички очакваха появата на Уитни.
Домакинята отпиваше от чая си и внимателно се вглеждаше в лицето на седналия срещу нея Клейтън, представяйки си приятелката си в ролята на херцогиня.