Магическо кралство за продан. Продадено

Той поклати отрицателно глава.

— Ами как сте вие с Абърнати? А коболдите?

— Струва ми се, добре — лицето му, подобното на прилеп, бе почерняло от сажди. — Боя се, че Буниън и Парснип си изпатиха най-зле. Те ви защитаваха най-самоотвержено и цели двайсетина тролове бяха нужни, за да преодолеят съпротивата им.

Коболдите се размърдаха във веригите си, сякаш да потвърдят думите на магьосника. Бен ги погледна за миг и отново се обърна към Куестър.

— Какво ще правят с нас? — попита той. Куестър поклати глава.

— Не зная точно, но мога да предположа, че няма да е нещо приятно.

Представяше си го прекрасно.

— Можеш ли да призовеш магия, за да ни освободиш? — попита Бен.

Куестър повторно поклати глава.

— Магията не действа, когато съм с оковани ръце — желязото блокира силата й — той се двоумеше, издълженото му лице се сгърчи. — Ваше величество, съжалявам, че така лошо ви провалих. Опитах каквото ми заповядахте, призовах магията на помощ, но просто не се получи. Аз… явно не я владея… както бих искал — той замълча със сподавен глас.

— Не е твоя вината — бързо го прекъсна Бен, — аз забърках тази каша, не ти.

— Но нали аз съм придворен магьосник — отчаяно настояваше Куестър. — Трябва да владея магията поне колкото да се справя с шепа тролове.

— И аз трябва да имам достатъчно мозък за това! Но ето че и двамата не успяхме, тъй че да оставим настрана всичко това, Куестър, да забравим цялата тази работа. Сега измисли как да се измъкнем от тази кошара.

Куестър Тюс унило се облегна назад. Смазан От станалото, той вече не бе онзи уверен в себе си водач, който доведе Бен в тази страна. Дори Абърнати не каза нищо. Бен престана да гледа към тях.

Филип и Сот приближиха до мястото, където бе окован.

— Жаден съм — каза Филип.

— Гладен съм — каза Сот.

— Кога ще можем да се махнем оттук, ваше величество? — попита Филип.

— Кога? — попита Сот.

Бен ги изгледа. Направо не можеше да повярва на очите си. Ами ако никога не се махнат? Или ако успеят в следващото десетилетие? Нима можеха да си въобразяват, че просто ей тъй ще си тръгнат оттук? Напуши го смях. Очевидно си представяха нещата точно така.

— Оставете ме да помисля — предложи той и се усмихна окуражително.

Отмести очи от тях и се загледа към двора на кошарата. Как му се искаше да бе донесъл от стария свят някакво оръжие — базука например, или може би малък танк. В гърдите му се надигна горчилка. Неразумният съобразява винаги със закъснение. Когато тръгваше за Ландовър, и през ум не му мина, че ще има нужда от оръжие. Не бе си и представял дори в каква ситуация ще се озове.