Хари Потър и Нечистокръвния принц

Риддъл реагира с раздразнено движение все едно се опитваше да изгони някоя особено нахална муха.

— Не ти допада името „Том“?

— Има много Томовци. — измънка Риддъл. И тогава, все едно не можеше да се сдържи да попита, въпреки че правеше усилия за обратното, той запита:

— Баща ми магьосник ли беше? Казаха ми, че той също се е казвал Том Риддъл.

— Опасявам се, че не знам. — каза Дъмбълдор с благ глас.

— Не е възможно майка ми да е била магьосница или в противен случай тя нямаше да умре. — рече Риддъл повече на себе си, отколкото на Дъмбълдор. — Трябва да е бил татко. Все пак — когато си закупя всичко необходимо, то кога трябва да пристигна в Хогуортс?

— Всички подробности, от които се нуждаеш, можеш да намериш на втората страница на пергамента, който се намира в плика. — обясни Дъмбълдор — Ти ще заминеш от гара Кинг Крос на първи септември. Билетът ти е в плика.

Риддъл кимна. Дъмбълдор се изправи и отново подаде ръката си към Риддъл. Поемайки я, момчето каза:

— Мога да говоря със змии. Разбрах това, когато бяхме на екскурзия сред природата — те ме намират, дори ми прошепват различни неща. Това нормално ли е сред магьосниците?

Хари беше сигурен, че Риддъл досега се въздържаше да спомене за най-странната от дарбите си до самия край, твърдо решен да впечатли.

— Не е често срещано. — каза Дъмбълдор след като се подвоуми за секунда. — но не е нещо нечувано.

Тонът му беше небрежен, но очите му се залепиха с любопитство за лицето на Том. Те застанаха за секунда, мъж и момче, взиращи се един в друг. Тогава те спряха да се ръкуват; Дъмбълдор беше на вратата.

— Чао, Том. Ще се видим в Хогуортс.

— Струва ми се, че да. — каза белокосия Дъмбълдор до Хари и секунда по-късно те отново се извисиха в безтегловност през мрака, миг преди да се отзоват в кабинета.

— Седни. — рече Дъмбълдор, настанявайки се до Хари.

Хари го послуша, а съзнанието му все още се занимаваше с това, което току-що бе видял.

— Той повярва доста по-бързо от мен — имам предвид, когато му обясни, че е магьосник. — изрече Хари. — В началото не повярвах, докато Хагрид ме убеждаваше в противното.

— Да, Риддъл беше абсолютно готов да повярва, че е, да използвам неговата думам, „специален“. — подсмихна се Дъмбълдор.

— По това време знаехте ли? — отправи въпроса си Хари.

— Дали знаех, че току-що съм срещнал най-опасния тъмен магьосник на всички времена? — каза Дъмбълдор — Не, нямах представа, че той ще се превърне в това, което е в момента. Макар че при всички случаи бях заинтригуван от него. Завърнах се в Хогуортс с намерението да го държа под око, нещо, което бих направил така или иначе, предвид факта, че той беше сам и без приятели, но този разговор ми помогна да разбера, че аз трябваше да следя действията му колкото заради самия него, толкова и заради другите.