Магическо кралство за продан. Продадено

Куестър се обърна към Бен.

— Твърди, че не знае нищо за никаква коронация и че Ландовър няма крал, откакто старият крал умря. Казва, че няма да даде обет за вярност на никого.

— Прекрасно — Бен не отместваше поглед от вожда. Той бавно извади медальона изпод туниката си и го показа така, че да го видят. Разнесе се шепот, от който се разбра, че са го познали. Скалните тролове се спогледаха и притеснени започнаха да се отдръпват назад.

— Кажи им, че аз владея магията, Куестър — заповяда Бен. — И бъди готов да им го покажеш, ако поискам.

Куестър изопна подобното си на прилеп лице и колебливо погледна към Бен.

— Прави каквото ти нареждам, Куестър — тихо каза Бен.

Куестър отново заговори. Троловете си шушнеха нещо и продължаваха да се отдръпват. Вождът им изглеждаше объркан. Бен зачака. Топлината от огньовете нахлуваше насреща му и дрехите му овлажняха от пот. Усещаше как гони гномите се притискат до панталоните му и едва се осмеляват да надникнат към троловете. Секундите минаваха, но нищо не се случваше. Знаеше, че незабавно трябва да предприеме нещо, за да не изгуби и малкото предимство, което бе спечелил.

— Куестър, кажи отново на вожда, че от него се изисква обет за вярност на трона. Кажи му, че трябва като знак на вярност да върне обратно гони гномите, за да служат на мен. Кажи му да го направи незабавно, защото аз няма да си губя времето с него и оттук отивам право при вещицата от Дълбокия свлек. Да не се опитва да ме предизвиква.

— Ваше величество! — на Куестър дъхът му спря от изненада.

— Кажи му точно това!

— Но какво ще стане, ако все пак ви предизвика, а аз не успея да призова магията?

— Тогава ще изгорим в огъня заедно с гномите, по дяволите — лицето на Бен почервеня от гняв.

— Внимавайте, ваше величество! — провикна се неочаквано Абърнати и си подаде муцуната.

— По дяволите вниманието! — крясна му Бен. — Дали ще блъфираме или не, все трябва нещо да опитаме…!

Абърнати го прекъсна, като изсъска предупредително.

— Ваше величество, според мен той разбира какво си говорите двамата.

Бен направо изстина. Вождът внимателно го наблюдаваше. Жълтите му очи внезапно бяха станали зловещи. Той наистина бе разбрал всичко. Бен осъзна това на минутата. Тралът бързо даде команда на тези зад него и те започнаха да обкръжават малката дружина.

— Използвай магията, Куестър! — прошепна Бен.

Лицето на магьосника бе пребледняло от неувереност.

— Ваше величество, не зная дали ще мога.

— Ако не успееш, свършено е с нас! — Бен не откъсваше очи от Куестър. — Призови я!

Куестър изпита известно колебание, високият му силует в пъстри като дъгата одежди приличаше на статуя на фона на огньовете и нощта. В този момент той внезапно вдигна ръце и ги насочи срещу скалните тролове. Троловете нададоха викове. Куестър размаха ръце, изрече нещо гърлено и във въздуха избухна светлина.

Започнаха да валят цветя.

Те се посипаха изневиделица — рози, божури, лилии, теменуги, маргаритки, хризантеми, орхидеи, нарциси и всякакви други цветя, които можеха да се срещнат под слънцето. Те се спускаха над малката дружина и скалните тролове на букети, посипваха се по тях и падаха на земята.

Трудно бе да се разбере кой е най-изненадан. Сигурно беше, че всички бяха очаквали нещо друго, включително и Куестър, който положи огромно усилие да се овладее от първоначалния си шок и още веднъж вдигна ръце, опитвайки се отново да призове магията. Оказа се прекалено бавен. Скалните тролове вече се бяха съвзели от изненадата. Те се нахвърлиха срещу дружинката като защитници на футболно поле. Бяха направо озверели. Бен извика на другите да се пазят, видя как коболдите подскочиха, чу ги как просъскаха, как Абърнати изтрака със зъби и усети как гномите Филип и Сот се вкопчиха в него да се предпазят. Долови някаква смесена миризма между полъха на пепел и дим.

В този момент скалните тролове връхлетяха върху му. Събориха го като ураган. Главата му се удари в земята и над него избухна ослепителна светлина. После всичко потъна в мрак.

Когато се събуди, се озова затворен в Дантевия ад. Беше окован във вериги за един стълб в централната кошара. Белезници стягаха глезените и китките му. Седеше облегнат на стълба — и лицата на десетки космати гноми надничаха към него през пушеците. Слепоочията му пулсираха, тялото му бе потънало в прах и пот. Зловонието от пещите и отпадъчните ями изпълваше въздуха, тъй че започна да му се гади на мига. Навсякъде наоколо горяха огньове, алената светлина обгръщаше като покров скалната падина.

Бен примигна с очи и бавно обърна глава. Куестър и Абърнати, приковани на съседни стълбове, бяха в съзнание и нещо предпазливо си шепнеха. Коболдите бяха оковани за ръцете и краката и веригите им бяха прикрепени към метални скоби, забити в каменния под. И двамата бяха в безсъзнание. Скални тролове патрулираха наоколо и кривите им силуети изглеждаха като сенки, които мълчаливо се движеха в нощта.