Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— И оттогава хаква компютри и краде за жената и нейната мрежа.
— Горе-долу, да. Станал нов човек, или може би не изцяло, в много аспекти си е същият стар крадец и дрипльо. Само че вече не се дрогирал, така твърдеше, и използвал цялото си свободно време, за да се информира относно новите технологии. Намирал много неща в даркнет и бил червив от пари.
— Ами онази жена, нищо повече ли не каза за нея?
— Не, по този въпрос беше невъобразимо внимателен. Изразяваше се толкова уклончиво и почтително, че за известно време се зачудих дали жената не е била чиста фантазия или халюцинация. Все пак си мисля, че тя съществува. Докато говореше за нея, във въздуха се носеше почти физически страх. Заяви, че по-скоро щял да умре, отколкото да ѝ измени, освен това ми показа руски патриаршески кръст от злато, който получил от нея. Един такъв, знаеш ги, с още една чертичка в основата, наклонена, поради което сочи едновременно нагоре и надолу. Разказа ми, че препращал към Евангелието на Лука и двамата разбойници, дето висели до Исус на кръста. Единият повярвал в Него и отишъл на небето. Другият го осмял и се сгромолясал в ада.
— И тъкмо това ви е чакало, ако я предадете?
— Да, кажи-речи.
— Значи се е възприемала като Исус?
— Кръстът едва ли имаше нещо общо с християнството. Основното бе в посланието му.
— Вярност или адски мъчения.
— Нещо от този род.
— И въпреки това си седиш тук, Арвид, и плещиш на поразия.
— Не виждам друга алтернатива.
— Надявам се да са ти платили добре.
— О, да… доста.
— А после технологията на Балдер била препродадена на „Солифон“ и „Тругеймс“.
— Да, но не схващам…
— Какво точно не схващаш?
— Как би могла да знаеш?
— Бил си достатъчно глупав, Арвид, да пратиш имейл на Екервалд в „Солифон“, не си ли спомняш?
— Но нали не съм написал нищо, което да загатва, че съм продал технологията. Доста прецизен бях във формулировките.
— Казаното от теб ми стигаше — заяви тя и се изправи, а той целият сякаш рухна.
— И сега какво? Ще се въздържиш ли да набъркваш името ми в това?
— Надявай се — отвърна тя и с бързи, целеустремени крачки се запъти към Уденплан.
Докато Бублански слизаше по стълбите на „Туршгатан“, телефонът му звънна. Беше професор Чарлс Еделман. Бублански го издирваше, откакто разбра, че момчето е савант. Бе открил в интернет, че съществуват двама шведски авторитети, които постоянно цитираха по темата, професор Лена Ек от университета в Лунд и Чарлс Еделман от Каролинския институт. Той обаче не можа да се свърже с никого от двамата, ето защо остави това за по-късно и отпраши към Хана Балдер. Сега Чарлс Еделман му връщаше обаждането и звучеше искрено потресен. Каза, че се намирал в Будапеща на конференция, обсъждала се темата за увеличения капацитет на паметта. Тъкмо бил пристигнал и само преди миг видял новината за убийството по Си Ен Ен.
— Иначе щях да се обадя по-рано, разбира се — обясни той.
— Какво искате да кажете?
— Франс Балдер ми позвъни снощи.
Бублански се сепна.
— Какво искаше?
— Искаше да говорим за неговия син и дарбата му.
— Познавахте ли се?
— Не. Той се обади, понеже се безпокоеше за момчето си, а това малко ме изуми.
— И защо?
— Защото не беше друг, а Франс Балдер. За нас, невролозите, той е учен от голяма величина. Балдер искаше да проумее мозъка точно като нас. Разликата е само в това, че той се стремеше и да построи мозък, както и да го подобрява.
— Чувал съм нещо по темата.
— Преди всичко обаче до ушите ми беше стигало, че бил изключително затворен и труден човек. Малко като машина, шегувахме се понякога. Сякаш се състоеше единствено от логически вериги. С мен обаче беше невероятно емоционален и това ме шокира, право да си кажа. Беше… знам ли, като да чуете най-коравият си полицай да плаче, и помня как си помислих, че трябва да се е случило и нещо друго, нещо повече от това, за което разговаряхме.
— Правилно сте си помислили. Осъзнал е, че съществува сериозна заплаха за живота му — рече Бублански.
— Но също така е имал и причина да бъде развълнуван. Очевидно рисунките на сина му са били първокласни, а това наистина не е обичайно за възрастта му, дори при саванти, особено когато е в комбинация с умение в областта на математиката.