Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Определено не знаеха с положителност дали Аугуст Балдер се е канел да улови мига на убийството. Сянката можеше — поне на теория — да е на нещо друго, а и нямаше гаранции, че момчето бе видяло лицето на убиеца, нито че би могло да го нарисува, и все пак… Дълбоко в себе си Ян Бублански вярваше, че момчето е видяло убиеца и може да го нарисува, и то не само защото рисунката бе виртуозна в сегашния си вид.
Бе разучил и останалите скици, дори ги беше копирал и ги бе донесъл тук, а на тях се виждаше не само едно кръстовище с пешеходни пътеки и светофар, но и изтормозен мъж с тънки устни, който от стриктно полицейска гледна точка бе заловен на местопрестъплението. Очевидно пресичаше на червено, а лицето му не бе просто майсторски уловено. Аманда Флуд от неговата група разпозна в него на секундата стария безработен актьор Рогер Винтер, осъждан както за шофиране в нетрезво състояние, така и за упражняване на насилие.
Фотографската точност в погледа на Аугуст Балдер би следвало да е мечтата на всеки разследващ убийства. Но разбира се, дума да няма, Бублански осъзнаваше, че би било проява на непрофесионализъм да храни кой знае какви надежди. Може по време на убийството извършителят да е бил маскиран или пък ликът му вече да е избледнял в паметта на детето. Съществуваха ред възможни сценарии и Бублански изгледа Соня Мудиг с известна меланхолия.
— Искаш да кажеш, че просто си мечтая — рече той.
— Във всеки случай за мъж, започнал да се съмнява в Бог, много лесно съзираш чудеса.
— Да, да, може би.
— Определено обаче си струва да разчепкаме това. Съгласна съм — заяви Соня Мудиг.
— Хубаво, хайде тогава да се срещнем с момчето.
Бублански излезе от кухнята и кимна на Хана Балдер, която се бе отпуснала на дивана в дневната и държеше блистер с някакви таблетки.
Лисбет и Арвид Вранге излязоха във Васапаркен, ръка за ръка, като двойка стари познати. Разбира се, външният вид лъжеше. Арвид бе скован от страх, а Лисбет Саландер насочваше и двама им към една пейка. Не беше най-удачното време да седят навън и да хранят гълъбите. Вятърът пак зафуча, а температурите плъзнаха надолу. Арвид Вранге зъзнеше. Лисбет обаче пренебрегна лошото време, здраво стисна ръката му и го намести на пейката.
— Е — поде тя. — Нека не протакаме.
— Ще се въздържиш ли да намесваш името ми в това?
— Нищо не обещавам, Арвид. Ала шансовете ти да се завърнеш към мизерния си животец се увеличават значително, ако разкажеш.
— Окей — съгласи се той. — Чувала ли си за даркнет?
— Чувала съм — рече тя.
Меко казано. Никой не познаваше даркнет като Лисбет Саландер. Даркнет е беззаконният шубрак на интернета. Никой жив човек няма достъп до него, освен ако не разполага с определен криптиран софтуер. В даркнет анонимността на потребителя е гарантирана. Никой не може да те издири чрез Гугъл, нито да проследи намеренията ти. Ето защо даркнет пращи от дилъри на дрога, терористи, измамници, гангстери, нелегални търговци на оръжия, бомбаджии, сутеньори и злонамерени хакери. Никъде в цифровия свят не се случват толкова мръсотии като там. Ако съществува онлайн пъкъл, това е той.
И все пак даркнет не е зло сам по себе си. Кой, ако не Лисбет, ще знае това. В наши дни, когато шпионските организации и големите софтуерни компании следят всяка наша стъпка в мрежата, много почтени люде също се нуждаят от място, където никой да не ги вижда, ето защо даркнет се е превърнал и в поле за дисиденти. В даркнет опозиционно настроените могат да разговарят и протестират, без тяхното правителство да се добере до тях, и тъкмо в даркнет Лисбет Саландер бе предприемала своите най-съмнителни проучвания и атаки.
И така, да, Лисбет Саландер беше чувала за даркнет. Познаваше неговите сайтове и търсачки, както и леко старомодния му, муден организъм, разположен далеч от известния, видим интернет.
— Нима си обявил технологията на Балдер за продан в даркнет? — попита тя.
— Не, не, просто сърфирах безцелно. Толкова бях бесен. Знаеш ли, Франс дори не ме поздравяваше. Третираше ме като изтривалка, а честно казано, не го беше грижа и за технологията му. Искаше единствено да прави изследвания с нея, приложенията не го интересуваха. Ние, разбира се, всички осъзнавахме, че технологията можеше да донесе чутовни приходи, както и че до един можехме да забогатеем. На него обаче не му пукаше, искаше просто да си играе и да експериментира с нея като малко дете, та една вечер, след като бях пийнал, написах в един сайт за нърдове: „Кой може да плати добри пари за революционна AI технология?“.