Кралица на въздух и мрак [bg]

И тогава Хелън им беше обяснила какво става. Марк и Кристина бяха добавяли по нещо от време на време, но Кийрън бе останал мълчалив до прозореца, докато те говореха, тъмносинята му коса беше прошарена с бели нишки.

Докато свършат, Друзила плачеше тихичко. Тай не проронваше нищо, ала Кит виждаше, че под масата дясната му ръка се движеше като ръката на пианист, пръстите му се свиваха и опъваха. Зачуди се дали Тай беше забравил играчките за ръцете си (в интернет им казваха играчки за автостимулация). Огледал се бе наоколо за нещо, което би могъл да му даде, в същия миг, в който Марк се приведе напред и докосна лекичко лицето на по-малкия си брат.

— Тиберий — каза. — И Друзила. Знам, че това е трудно за вас, ала ние ще върнем Джулиън обратно и всички ще бъдем заедно.

Дру му се усмихна едва-едва.

Не казвай това — помисли си Кит. — Ами ако не успееш да го доведеш обратно? Ами ако той умре там, в елфическите земи? Да дадеш обещание, което не си в състояние да изпълниш, е по-лошо, отколкото да не обещаеш нищо.

Тай се изправи и излезе от кухнята, без да каже нито дума. Кит понечи да бутне стола си назад, но се поколеба. Може би не трябваше да отива след него. Може би Тай нямаше да го иска. Когато вдигна очи, видя, че и Марк, и Кристина го гледат… и дори Кийрън със своите странни светло-тъмни очи.

— Върви при него — каза Марк. — Ти си този, когото иска.

Кит примига и стана. Излезе от кухнята, съпроводен от окуражителната усмивка на Кристина.

Тай не беше отишъл далече — беше в коридора отвън, облегнат на стената. Очите му бяха затворени, устните му се движеха беззвучно. В ръката си държеше химикалка и щракаше с нея отново и отново, щрак, щрак.

— Добре ли си? — попита Кит, оставайки неловко до вратата на кухнята.

Тай отвори очи и го погледна.

— Аха.

Кит не отговори. Струваше му се невероятно, че Тай би могъл да е добре в този момент. Беше твърде много. Да изгуби Ливи, а сега и този страх да не изгуби Джулиън и Марк… и Ема, и Кристина. Кит имаше чувството, че вижда как семейство Блекторн се стопява пред очите му. Сякаш унищожението, което Малкълм им беше пожелал, се случваше сега, въпреки че него вече го нямаше, и те всички щяха да си отидат един по един.

Но не и Тай. Моля те, не причинявай това на Тай. Той е добър, заслужава нещо по-хубаво.

Не че хората винаги получаваха онова, което заслужават, знаеше Кит. Това бе едно от първите неща, които беше научил за живота.

— Добре съм — каза Тай, сякаш можеше да чуе съмненията му. — Трябва да бъда добре заради Ливи. И ако нещо се случи с Марк или Джулиън и Ема в царството на феите, това също е окей, защото мога да възкреся и тях. Имаме Черната книга. Можем да ги съживим.

Кит зяпна, умът му сякаш беше пълен с бял шум и шок. Не можеше да говори сериозно, каза си. Не можеше наистина да го мисли.

Вратата на кухнята се отвори зад него и Марк излезе в коридора. Каза нещо, което Кит не чу, а после отиде при Тай и го прегърна. Тай отвърна на прегръдката му, отпускайки глава на рамото му. Все още стискаше химикалката. Кит видя синините по дланите и китките му, онези, които трябва да беше получил, докато се катереше по кладата в Идрис. Изпъкваха толкова ярко на фона на бледата му кожа, че на Кит му се струваше, че би могъл да почувства болката, която му причиняваха.