Кралица на въздух и мрак [bg]

Сложи единия пръстен на пръста си и й подаде другия. Тя кимна, усещайки очите си да парят от сълзи, и протегна ръка: той надяна халката от адамас на безименния й пръст.

— Искам да се оженя за теб — заяви. — Искаш ли да се омъжиш за мен?

— Да — отвърна тя през сълзи. — Аз съм тази, която трябваше да попита теб. Винаги стигаш пръв, ти…

— Не винаги — възрази Джейс и за миг се усмихна широко със старата си усмивка. Взе я в прегръдките си и тя усети ударите на разтуптяното му сърце. — Обожавам меча — каза, докосвайки с устни косата и бузата й. — Може да го окачим над камината. Може да го дадем на децата ни.

— Деца? Мислех, че ще имаме само едно…

— Шест — заяви той. — Може би осем. Мислех си за семейство Блекторн. Харесвам големите семейства.

— Надявам се, че харесваш и минивановете.

— Нямам представа какво е това — каза той, целувайки я по шията, — но ако ти си в него, го харесвам.

Клеъри се изкиска, чувствайки се мъничко замаяна — само допреди миг си бе представяла мрачния ужас на едно бъдеще без Джейс, а ето че сега бяха сгодени. Бяха заедно, обвързани. Две души, слени в една, както беше казала Джия.

— Целуни ме — рече. — Наистина, наистина ме целуни.

Очите му потъмняха по хубавия, изпепеляващ, изпиващ я начин, който все още караше вътрешностите й да се разтреперят. Притегли я към себе си и познатото усещане на тялото й, долепено до неговото, потрепери в нея. Обви ръце около врата му, докато той я повдигна от земята, с лекотата, с която би вдигнал меч.

Ръцете му бяха нежни, но не и целувката. Впи устни в нейните и тя ахна от изненада: в целувката му имаше горещина, почти отчаяние. Притисна я още по-плътно до себе си, ръцете му се плъзнаха по гърба й, пръстите му се оплетоха в тънките презрамки на роклята й, докато тя отмяташе глава и отвръщаше на целувката му.

Стори й се, че чува звън на часовник в далечината, и за миг отново бе шестнайсетгодишно момиче, отдало се на първата си целувка. Усещаше неудържимото главозамайване, чувството, че светът се върти около нея, че пропада. Стисна раменете на Джейс и той простена тихо в устата й. Ръцете му проследиха очертанията на крехката й фигура, от заоблеността на хълбоците до цигулковите извивки на кръста й. Дланите й се плъзнаха надолу по гърдите му. Опиваше се от усещането за него — корави мускули и мека кожа.

Джейс се дръпна назад.

— По-добре да спрем — каза дрезгаво. — Или нещата ще станат прекалено необуздани за оранжерията.

Клеъри му се усмихна и изрита първо едната, а после и другата си обувка.

— Аз нямам нищо против. Ами ти?

Той се засмя, изпълнен с щастие и радост, и отново я повдигна от земята, целувайки я ненаситно, докато се отпускаха заедно върху купчинката коприна и сатен, които тя бе постлала предишния ден. Излегна се по гръб, притегляйки я отгоре си, усмихвайки й се, докато заравяше пръсти в косата й, разпилявайки цветята в нея.

— Ти ме научи, че е нужна повече храброст да обичаш изцяло, отколкото да се хвърлиш в битка невъоръжен — каза. — Да те обичам и да бъда обичан от теб, е чест, Клеъри.

Тя му се усмихна широко.

— И какво получавам аз в замяна на тая чест?

— Брилянтното ми остроумие — отвърна той, докато разкопчаваше ципа й. — Очарователната ми компания. Привлекателността ми. И… — Вдигна очи към нея, станал внезапно сериозен. — Сърцето ми, до последния ден от живота ми.

Тя се наведе, за да докосне устните му със своите.

— А ти имаш моето — каза и той обви ръце около нея, докато часовникът на Института започна да отбелязва вълшебния час и среднощното цвете разтвори незабелязано бяло-златните си венчелистчета.