Кралица на въздух и мрак [bg]

— Кийрън е прав. Вината не е твоя — рече Марк. — Кохортата е излязла извън всякакъв контрол. Предполагам, че един от тях е последвал Ема и Джулиън в царството на феите.

Кийрън отметна завивките си с внезапно рязко движение.

— Трябва да последвам Ема и Джулиън, дължа им го. Сега разбирам това. Разкайвах се за онова, което сторих, още преди водата на басейна да ме докосне. Ала никога не можах да им го кажа. Никога не можах да заслужа прошката им или да изкупя вината си за стореното.

— Ема ти е простила — каза Кристина.

Кийрън обаче не изглеждаше убеден. Когато отново проговори, гласът му беше колеблив:

— Искам да ви покажа нещо.

Когато нито Марк, нито Кристина помръднаха, той се обърна, коленичил върху леглото, и вдигна ризата си, оголвайки гърба си. Марк чу как Кристина си поема рязко дъх при вида на кожата му.

Тя беше покрита с белези от удари с камшик. Изглеждаха наскоро заздравели, сякаш бяха само на няколко седмици — вече не кървяха, но все още бяха зачервени. Марк преглътна на сухо. Познаваше всеки белег върху кожата на Кийрън. Тези бяха нови.

— Кохортата те е бичувала? — прошепна той.

— Не. — Кийрън пусна ризата си, но не помръдна от мястото си, обърнат към стената зад леглото. — Появиха се върху гърба ми, когато водата в басейна ме докосна. Това са белезите на Ема. Нося ги, за да ми напомнят за агонията, която тя нямаше да бъде принудена да изтърпи, ако не бях аз. Когато водата от басейна ме докосна, почувствах страха и болката й. Как е възможно да ми прости нещо такова?

Кристина се изправи на крака. Кафявите й очи искряха от болка, ръката й докосна лекичко гърба на Кийрън.

— Кийрън. Така както всички притежаваме безгранична способност да допускаме грешки, всички притежаваме и безгранична способност да прощаваме. Ема носи тези белези на драго сърце, защото за нея те са доказателство за храброст. Нека бъдат същото и за теб. Ти си елфически принц. Виждала съм те да бъдеш храбър, колкото най-храбрите хора, които познавам. Понякога най-смелото нещо, което можем да сторим, е да се изправим срещу грешките си.

— Ти си елфически принц. — Кийрън се усмихна, макар и мъничко накриво. — Още някой ми каза същото тази вечер.

— Да осъзнаеш, че си допуснал грешка, и да се опиташ да я поправиш, е всичко, което всеки от нас може да се надява да стори — рече Марк. — Понякога е възможно да бъдем тласкани от най-добри намерения… Опитвал си се да спасиш живота ми, когато си отишъл при Гуин и Ярлат… но резултатът беше ужасен. Ние всички имахме най-добри намерения, когато отидохме на заседанието на Съвета, а ето че Ливи е мъртва, а Аликанте е в ръцете на Кохортата.

Кийрън потръпна и се обърна, за да ги погледне.

— Заклевам ви се, че ще се боря до последния си дъх, за да ви помогна да спасите онези, които обичате.