Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема не можеше да престане да се оглежда с удивление наоколо. Беше ловец на сенки и бе свикнала с магии, ала в сърцето на елфическите дворове имаше толкова странни неща, на които да се диви.

Нене ги поведе през сенките натам, където нейният кон и този на Фъргюс ги чакаха, заели мястото си в кортежа между едно духче, яздещо крилата мухоморка, и две елфически девойки в червеникавокафяви рокли с еднакви черни коси, възседнали една кобила.

Ема се метна на седлото на сивата кобила на Нене. Нене погали животното по врата с обич.

— Името й е Силвърмейн. Бъди добра с нея. Тя може да се прибере сама у дома.

Ема кимна, докато Джулиън възсядаше червеникавокафявия жребец на Фъргюс.

— Как се казва? — попита, докато конят ровеше в земята и пръхтеше.

— Уидоумейкър15 — отвърна Нене и Джулиън изпръхтя.

— Кого превръща във вдовици? Онези, които го яздят, или онези, които не харесва?

— И двете. — Нене бръкна под плаща си, извади две кристални стъкленици, закачени на сребърни верижки, и им ги подаде. — Носете ги около врата си — каза ниско. — И ги дръжте близо до себе си.

Ема надяна послушно верижката около врата си. В стъкленицата с размера на палеца й имаше бледозлатиста течност, проблясваща, когато я разклатеше.

— За какво служат?

— Ако изпаднете в опасност в Двора на краля, счупете горната част — каза Нене.

— Отрова ли е?

Джулиън звучеше любопитно, докато закопчаваше верижката около врата си. Стъкленицата легна върху гърдите му.

— Не… ще ви направи невидими за тъмните елфи, поне за известно време. Не знам колко дълго трае магията. Никога не съм била принудена да я използвам.

Цвърчащ гоблин с парче пергамент и внушително паче перо вървеше покрай кортежа и отбелязваше имена. Хвърли бърз поглед към Ема и Джулиън.

— Лейди Нене, лорд Фъргюс. Всеки момент ще потеглим.

— Ние? — каза Джулиън отегчено и Ема примига, изумена от това колко много звучеше като елф. — Да не би да идваш с нас, гоблине? Ще ти хареса ли една ваканция в Двора на тъмните елфи?

Гоблинът присви очи срещу него.

— Добре ли сте, лорд Фъргюс? Звучите различно.

— Може би защото си мечтая за гоблинови глави, с които да украся беседката си. Махай се.

Джулиън прицели един ритник в гоблина, който изсъска от уплаха и побърза да се отдалечи, продължавайки надолу по редицата.

— Внимавай какви маски носиш, дете — каза Нене, — току-виж, изгубил си истинското си лице.

— Фалшиво или истинско, все едно — отвърна Джулиън и улови юздите, докато кортежът потегляше в нощта.