Кралица на въздух и мрак [bg]

Автор: Клэр Кассандра
Серия: Тъмни съзаклятия #3
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Ибис
ISBN: 978-619-157-298-4
Переводчик: Вера Паунова
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Невинна кръв е пролята на стъпалата в Залата на Съвета — свещеното укрепление на ловците на сенки. След трагичната смърт на Ливия Блекторн Клейвът е на ръба на гражданска война. Част от семейство Блекторн заминават за Лос Анджелис, в търсене на източника на зараза, която бавно унищожава магьосниците. Междувременно Джулиън и Ема предприемат отчаяни мерки, за да забавят проклятието на забранената любов между парабатаи, докато поемат на опасна мисия в царството на феите, със задача да върнат Черната книга. Това, което откриват в Дворовете, е тайна, която може да унищожи света на ловците на сенки и да отвори мрачен път към бъдеще, което никога не са си представяли, че е възможно. Хванати в надпревара срещу времето, Ема и Джулиън трябва да спасят света на ловците на сенки, преди смъртоносното проклятие на парабатайската връзка да унищожи тях и всички, които обичат.

Перейти на страницу:

Касандра Клеър

Кралица на въздух и мрак

Тъмни съзаклятия: #3

На Сара.

Тя знае какво направи.

О, виж: смъртта издигна трон там в странен град, под небосклон на запад, в мрака скрит далек, дето зли и добри, дето твар и човек упокой са приели навек!

Там храмове, дворци и кули, разядени от векове, на нищо наше не напомнят, ни дъжд, ни буря ги не брули — там дремят мъртви ветрове; а под небето без звезди разстилат морна глад води.

Звезда не милва с поглед свят нощта безкрайна в тоя град — само лъч на червено от кърви море над дворците ту пламва, ту мре и разискрен лети, без да спре, над храм, над купол, над стени, над Вавилонски твърдини, с беседки, мъртви в паметта, що спят под каменни цветя — над трон, над чертози, де гибел грози, де изплитат гирлянда, която пълзи, теменуги, бръшлян и лози.

Там под небето без звезди разстилат морна глад води и сякаш сграда, кула, храм — със своите сенки слени там — увисват в миг в безкрайността, а върху тях от черна твърд поглежда исполинска смърт.

Ту гроб, ту храм от древни дни откройват мъртви дълбини, но ни брилянти, що безспир горят в очите на кумир, ни мъртъвци във скъп саван съня им не пробуждат там — не трепет бръчки е чертал над таз пустиня от кристал — нито знак от вълна, че бесней или мре — нейде буря в далечно, щастливо море — нито — трепет, че вихър би нявга повял над подобно море от кристал.

И в миг там трепет се яви! Вълна обширен кръг изви! И сякаш кула, сграда, храм потъна — рухна — грохна там. А всеки техен връх в нощта остави в свода празнота — всеки кръг от вълна стана кървав тогаз и по-слаб, и по-блед всеки час, — а когато сред вопли от друг някой свят от основи там грохне загадъчни град, сам Адът, прав от своя трон, ще го срещне със поклон.

Едгар Алан По, „Градът в морето“1

Първа част

Не познават ни скръб

В царството на феите смъртните не познават ни скръб, ни радост.

Елфическа поговорка

Поглежда исполинска смърт

Навсякъде имаше кръв: кръв по подиума в Залата на Съвета, кръв на стъпалата, кръв по стените и пода, и отломките от Меча на смъртните. По-късно Ема щеше да си го спомня като червена мъгла. Откъс от стих отекваше в главата й отново и отново, нещо за това как не можела да си представи, че в хората имало толкова много кръв. Казват, че шокът притъпява големите сътресения, ала нищо у Ема не беше притъпено. Виждаше и чуваше всичко: Залата на Съвета, пълна със стражи. Писъците. Опита се да си пробие път до Джулиън. Стражи се надигнаха пред нея като вълна. До ушите й достигнаха още крясъци: „Ема Карстерс строши Меча на смъртните! Тя унищожи една от реликвите на смъртните! Арестувайте я!“.

Не я беше грижа какво ще й направят; трябваше да се добере до Джулиън. Той все още беше на земята, прегърнал Ливи, отблъсквайки всички опити на стражите да изтръгнат мъртвото й тяло от него.

— Пуснете ме да мина — настояваше тя. — Аз съм неговият парабатай, пуснете ме да мина.

— Дай ми меча. — Гласът на консула. — Дай ми Кортана, Ема, и можеш да отидеш да помогнеш на Джулиън.

Ема ахна и вкуси кръв в устата си. Алек се беше качил на подиума, коленичил до тялото на баща си. Подът на Залата беше хаос от щуращи се тела; между тях Ема зърна Марк, разбутващ останалите нефилими с рамене, докато изнасяше изпадналия в безсъзнание Тай. Никога не го беше виждала толкова мрачен. Кит беше с него; къде беше Дру? Ето я там… сама на земята; не, Даяна беше при нея, прегръщаше я и ридаеше, ето я и Хелън, мъчеща се да се добере до тях.

Ема направи крачка назад и едва не падна. Подът беше хлъзгав от кръв. Консул Джия Пенхалоу все още беше пред нея, протегнала тънка ръка към Кортана. Кортана. Мечът беше част от семейството на Ема, част от спомените й, откакто се помнеше. Видя как Джулиън го поставя в ръцете й, след като родителите й умряха, и тя прегръща оръжието като дете, без да обръща внимание на дълбоката рана, която острието бе оставило върху ръката й.

вернуться

Превод Георги Михайлов. — Б. пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?