Кралица на въздух и мрак [bg]

Хелън бе отишла да разкаже на Ейлийн какво става. Марк нямаше представа колко е часът, ала през прозореца вече не влизаше лунна светлина. Той седеше на матрака до Кийрън, а Кристина се беше свила в стола до леглото.

Избягваше да срещне очите й. Знаеше, че не е направил нищо лошо, като я беше целунал, нито беше нередно, че тя го беше целунала. Помнеше последния път, когато беше говорил с Кийрън насаме, в Лондонското светилище. Как Кийрън беше докоснал елфическата стрела около шията му. Тя се беше превърнала в нещо като символ на тях двамата. Думите, които Кийрън беше изрекъл след това, все още кънтяха в ушите му: И тогава ще сме приключили един с друг.

Не знаеше дали е в състояние да обясни какво изпитва към Кийрън, нито дори към Кристина. Знаеше само, че няма чувството, че е приключил нито с Кийрън, нито с Кристина, ако Кийрън избереше да се върне при него.

— По-добре ли се чувстваш, Кийрън? — попита тихо.

— Да… Кристина е много добра милосърдна сестра.

Кристина извъртя очи.

— Просто те превързах. Недей да преувеличаваш талантите ми.

Кийрън се загледа тъжно в превързаната си ръка.

— Чувствам се малко странно с липсващ ръкав.

Марк не можа да сдържи усмивката си.

— Много е стилно. Голям хит сред мунданите, да ходиш с един ръкав.

Очите на Кийрън се разшириха.

— Наистина ли?

И Марк, и Кристина се изкискаха. Кийрън се намръщи.

— Не бива да ми се подигравате.

— Всички ги подкачат — закачи го Кристина. — Така правят приятелите.

При тези думи лицето на Кийрън грейна така, че Марк усети болезнен порив да го прегърне. Предполагаше, че елфическите принцове нямаха приятели, двамата с Кийрън никога не бяха говорили за това. Имаше време, когато те бяха приятели, ала любовта и болката бяха променили това по начин — Марк знаеше сега — който не беше необратим. Имаше хора, които се влюбваха, но си оставаха приятели — Магнус и Алек, Клеъри и Джейс, Хелън и Ейлийн.